Точно този Бог ние посрещаме сега в тази тайнствена,
трепетна, кристално-ясна зимна нощ. Бог, Който е непостижим в Своето величие;
Бог, Чието сияние заслепява очите, се ражда сред хората от Дева, от младата
крехка Отроковица, която има такава вяра, която така се е възвисила в
божествените тайни, че Божието Слово става реалност на земята…
Бог се ражда, става човек, за да бъде подобен във
всичко на нас, за да понесе върху Себе Си цялата тежест на човешкия живот,
всички последствия на човешкото отстъпление от Бога, всички следствия от
човешката нелюбов, взаимна отчужденост и ненавист. На плещите Му се стоварва
цялата мъка на този свят; Той става един от нас, именно за да понесе всичко
това. Раждането Му във Витлеемската пещера всъщност е начало на кръстния Му
път. Безсмъртният влиза в мястото на смъртта и отдава Себе Си във властта на
смъртта; Той се ражда в смърт и заради нея. Всесилният и всепобеждаващ Бог,
Който не е ограничен от нищо, влиза в условията на нашата ограниченост, приема
върху Себе Си цялата човешка крехкост и беззащитност. Той се ражда в света,
където – крехък и слаб – ще бъде посрещнат от грубата и безпощадна сила. Бог
става човек, защото така възлюби създадения от Него свят, че жертва Себе Си, за
да се върне този свят към радостта. Бог е любов, която става плът, за да бъде
посрещнат отначало с хладно безразличие, после – с нарастващо отчуждение и
омраза; Който ще бъде отхвърлен, изгонен, убит, когато страшната проповед на
любовта започне да звучи твърде отчетливо и твърде неумолимо; когато хората
разберат, че това, което Той безкомпромисно изисква, е те да се отрекат от себе
си, да умрат за своя егоизъм, себелюбие и страсти, да се откажат от всичко,
което им се струва тяхно богатство и достояние; за да възлюбят другия, да
обикнат всеки друг с целия си живот, с цялата си смърт. Когато хората, на които
Христос проповядва, разбират това, те изпадат в страх и ужас от тази любов и
отказват да я понесат. А Онзи, Който им донася вестта за нея, те извеждат от
стана, от града, изгонват от човешкото общество и Го осъждат на смърт наред със
злодеи – с онези, които потъпкват любовта; наред с престъпниците, които живеят
с насилие и омраза и самите пораждат страх и са непреодолима опасност за
хората.
Ето такъв Бог ни се явява и този Бог наистина не
може да е измислен от човек, защото човек не би могъл да си пожелае такъв Бог.
Защото Господ не само Себе Си явява такъв, но и изисква от нас да станем точно
такива чрез любовта, която ни прави свободни от нас самите, за да станем докрай
уязвими, беззащитни – като повярваме безумно в свободата на любовта. Това е
било страшно за хората от онова време, страшно е и сега. Защото във всяко
общество има хора на насилието и хора, които взимат върху себе си игото
Христово и се наричат с името Христово.
Но там, където насилието става безпощадно, където то
е насочено към унищожаване и разрушаване на самото Христово достояние, там
винаги възниква страшно изкушение: да противостоиш на силата със сила, на
насилието – с бунт, да влезеш в света, за да воюваш със средствата, с които се
бори светът и да извоюваш с оръжията на света победа за Христос. Това изкушение
е по-гибелно за Църквата от всяко изпитание, идващо отвън, защото в него се
съдържа отричане от най-святото, разкрито в тази тайнствена нощ, в която Бог се
явява не в сила, а в немощ, не победоносен, а сякаш победен… А колко трябва да
се пазим от това! Да помним, че сме пратени като овци сред вълци: не за да
бягаме от опасността, не за да се облечем в мнима сила и да я противопоставим
на силата на света или на ада. Ние сме изпратени в Богоприемна немощ да влезем
в този свят, както влиза Христос, да влезем в света с немощта, в която е скрита
цялата сила на божествената победа, защото Господ казва: силата Ми в немощ се
проявява (виж 2 Кор. 12:9). Ако не следваме този път, то ние не вървим по
Христовия път; и колкото и да е страшно да се каже: ако не вървим по Христовия
път, то вървим по антихристовия.
Страшно е дори да го помислим … Но ние трябва да
осъзнаем, че в живота няма два пътя. Има път на истинския живот, който е Самият
Христос, а извън него е пътят на смъртта. Затова ако сме Христови, сме длъжни
да станем като Него и да живеем като Него. Тайната на Рождественската нощ ни
разкрива, че това е възможно за нас; защото всяко откровение за Бога е откровение
и за творението. Бог става човек, и защото човекът е достатъчно велик, за да се
съедини с Бога, да стане с Него едно, така че да израсне до мярата на
богочовечеството. Ние можем да станем подобни на Христос. Това е може би
най-чудното и най-скъпоценното откровение за човека. Човекът в очите на
невярващите е жалко същество; в него може да има свобода и сила, но той не
притежава величието, което виждаме в човека, който израства в Бог, израства до
подобие на Твореца. Нашата представа за човека е твърде висока, за да бъде
вместен в тесните и жалки рамки на неверието. Човекът е човек, само когато
израства до мярата на въплътилото се Слово Божие.
С такава вяра ние влизаме в следващата година, която
ни дава Господ. Ние влизаме с вярата, че можем с труд и молитва, с единение, с
безсилието си, изпълнено с благодатта Божия, да претворим този свят, който
понякога е толкова страшен – да го претворим в свят, достоен за човека и
достоен за Самия Бог. Ето какво донасяме в света, който Бог така възлюби, че
даде Своя Единороден Син за спасението на всички ни. Ние влизаме в този свят с
Божията любов към света, с готовността да живеем и да умрем за света. На целия
свят – вярващ и невярващ – сега ние свидетелстваме за любовта на Господа, за
явяването на този Бог, когото човек не е предполагал, че ще намери; за това, че
и сега по всички краища на земята има хора, които докрай, с цялото си сърце, с
цялата си сила, с целия си ум, с цялото си вдъхновение вярват в любовта и са
готови заради тази любов да живеят и да умрат. Амин.
Превод: Евгения Николчева
Източник: www.pravoslavie.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар