В името на Отца и Сина и Светия Дух.
Искам да обърна вниманието ви върху два момента от
днешното евангелско четиво.
Първо, върху заключителните слова на Спасителя: ако
не сме съумели да послушаме Моисей и пророците, т.е. толкова много свидетели,
които от началото на времената са ни говорили за Бога и Неговата правда, то и
Възкръсналият няма да ни убеди в нищо... За тези, които са слушали тогава, тези
думи се оказали толкова неразбираеми – но нима тези думи тук не са ясни за нас?
Христос възкръсна, яви Своето Божество в слава и Своето човечество в цялата му
красота и величие – и въпреки това ние, християните, чуваме Неговите думи,
удивляваме се на Неговото учение, покланяме Му се, и все така оставаме далече
от онова, което ни е учил. Дали някой може да познае в нас Христови ученици,
такива каквито е било възможно да бъдат познати в лицето на ранните Негови
ученици и апостоли? Тогава чрез печата на апостолството, печата на
християнството, любовта на християните един към друг и тяхната кръстна любов,
жертвена към целия свят, се оказала непостижима за земята; те били готови да
отдадат целия си живот, щото другият човек, който им е чужд, често ненавиждащ
ги, да може да повярва в Христовото благовестие и да заживее нов живот. Колко
далече от това е всичко, което хората могат видят у нас!
И това ме довежда до второто, което исках да кажа.
Един от древните е казал: Няма по-страшно място на отстъпление от онова място,
където има неверни християни... Когато четем тази притча, ние винаги си мислим
за Лазар и богаташа, мислим за другите: но ако тази притча е обърната към нас?
Дали не приличаме на този богат човек? Какво несметно богатство на духовно
ръководство имаме! Ние знаем за Бога; познали сме Христа: открито ни е Неговото
учение; дадени са ни Неговите тайнства:
в нас обитава Неговата благодат, Светият Дух вее в Църквата – а ние
въпреки това си оставаме самодостатъчни, затворени и се стараем да живеем по
волята си, обезпечени от тези богатства, които Господ ни дава. До нас са хиляди
и хиляди изгладнели хора, които са готови да се нахранят с трохите, които
постоянно падат от нашата маса – но ние не им даваме: Православието принадлежи
на нас, вярата принадлежи на нас, всичко
принадлежи на нас!.. А другите хората на прага, на стълбите, пред
вратата ни, гладуват, умират от глад и не получават понякога ни една от тези
животворящи думи, с които могат да оживеят...
Ние знаем достатъчно много, достатъчно сме богати;
древните светии са били „невежи“, нямайки достъп до това множество книги, които
можем да четем, но понякога са чували една евангелска дума и върху нея са
построявали целия си живот. А ние четем, четем, слушаме, молим се – и светостта
не израства сред нас, защото сме скъперници като този богаташ, които искал да
запази всичко за себе си и който не състрадавал на другия човек.
И ето, Евангелието ни казва, че е умрял беднякът –
може би, просто защото е изгладнял пред вратите на богаташа, - и ангелите го
занесли в лоното Авраамово, в Божия рай. Умрял и богаташът – но нито един от
ангелите не дошъл при него: погребали го подобните на него алчни и богати хора,
погребали го в сърцето на земята; той умрял, и се оказал пред лицето на съда. И
не защото бил богат, а Лазар беден, не просто заради всичко, което получил през
хубавия си живот, а заради нещо толкова жалко: защото всичко хубаво, което
имал, той алчно пазел и не споделял с никого: сега и беднякът – тъй богат сега
във вечността – не можел да сподели с него нищо...
Да се замислим за нашето Православие, да се замислим
за нашето богатство, да се замислим за този глад сред инославните, сред
невярващите, сред безбожниците, сред търсещите и нетърсещите – и нека не останем
подобни на този богаташ, за да не произнесе и Господ Своя съд над нас: Аз
възкръснах – а вие не Ми повярвахте!.. Но каква радост ще бъде за Спасителя, и
за ангелите Божии, и за нашия Отец Небесен, и за нашата Майка, Богородица, и за
светиите, и за грешниците, ако станем простодушни и щедри, и ако започнем да
раздаваме цялото наше богатство: да раздаваме, като се стараем нищо да не
запазваме – защото човек е толкова богат с това, което той е дарил от любов. И
тогава и сред нас, и в нашите души ще се открие Царството Божие, Царството на
тържествуващата, всепобеждаваща любов. Амин.
превод: Мартин Димитров
Източник: http://sveticarboris.net/
Няма коментари:
Публикуване на коментар