неделя, 12 октомври 2014 г.

СВЕТИТЕЛЯТ ГРИГОРИЙ ПАЛАМА

В течение на вече изтеклите подготвителни седмици към Великия пост с Христовите слова, с евангелските образи Църквата ни призоваваше да се вгледаме дълбоко в душата си в живота си: какво трябва да променим в него, за какво трябва да се покаем.

Сега настъпи ново време: времето на великия пост. В течение на настъпващите и вече настъпилата неделя ние ще слушаме не за самите себе си, а за това, което благодатта Божие е извършила над хората, които са съумели да се покаят, които са съумели да обърнат всичката си мисъл, всичката си душа, всичките си пориви към Бога – за това което Господ е извършил над тях! Един след друг пред нас ще преминават образите на светци…

Но днес, почти на границата между тези две времена – подготвителните седмици и Поста – пред нас застава образът на светителя Григорий Палама. И това, което той ни казва е така важно, така значително, защото само от това, което той ни казва, ние можем да разберем тази слава, това величие, тази действително Божествена красота, която ние виждаме в светците.

Сърцевината на учението на свети Григорий Палама се заключава в това, че благодатта не е някакъв сътворен дар, който Бог ни дава. Въз основа опита на цялата Православна Църква, на нейните светии, на нейните подвижници и, особено, на тези атонски светци и подвижници, сред които е живял, той е учил, че благодатта – това е Сам Бог, Който като че ли ни приобщава към Своята Божествена природа, правейки чрез това приобщаване богове по приобщеност.

Мислейки, че благодатта е само Божи дар, но не и Самият Бог, Който Се отдава на нас, западните богослови утвърждавали като че ли непроходимостта на пропастта между Бога и човека, между творението и Твореца. Без значение колко драгоценни са Божествените дарове, те си остават сътворени, и не могат да ни съединят с Бога с изключение на любовта и благодарността. Но не! Опитът на Църквата ни говори, че благодатта – това е Сам Бог, отдаващ Себе си на нас, и че, приемайки благодатта, ние ставаме, по приобщение, участници на Божествената природа.

Когато сега пред нас преминават образите на светците, нека помним, че те не са само хора, които били озарени с ум, чисти по сърце, а това са хора, които са приели Бога в себе си, както желязото може да бъде пронизано от огъня, и които са показали още на земята, към какво е призвана всяка твар, когато Бог ще бъде всичко у всички.


Затова нека се радваме на висотата на нашето призвание, да се радваме, че сме призвани да се приобщим с Бога, но и да помним, че това може да стане, ако извършваме подвига на вярата, ако останем верни на Бога, ако станем подвижници по образа на древните подвижници, които са съумели да отдадат кръв и да приемат Дух. Да ни даде Господ и вдъхновение, и сили, и желание – и да ни даде и плодове. Амин.

Източник: http://www.pravmladeji.org/

Няма коментари:

Публикуване на коментар