В течение на вече изтеклите подготвителни седмици
към Великия пост с Христовите слова, с евангелските образи Църквата ни
призоваваше да се вгледаме дълбоко в душата си в живота си: какво трябва да
променим в него, за какво трябва да се покаем.
Сега настъпи ново време: времето на великия пост. В
течение на настъпващите и вече настъпилата неделя ние ще слушаме не за самите
себе си, а за това, което благодатта Божие е извършила над хората, които са
съумели да се покаят, които са съумели да обърнат всичката си мисъл, всичката
си душа, всичките си пориви към Бога – за това което Господ е извършил над тях!
Един след друг пред нас ще преминават образите на светци…
Но днес, почти на границата между тези две времена –
подготвителните седмици и Поста – пред нас застава образът на светителя
Григорий Палама. И това, което той ни казва е така важно, така значително,
защото само от това, което той ни казва, ние можем да разберем тази слава, това
величие, тази действително Божествена красота, която ние виждаме в светците.
Сърцевината на учението на свети Григорий Палама се
заключава в това, че благодатта не е някакъв сътворен дар, който Бог ни дава.
Въз основа опита на цялата Православна Църква, на нейните светии, на нейните
подвижници и, особено, на тези атонски светци и подвижници, сред които е живял,
той е учил, че благодатта – това е Сам Бог, Който като че ли ни приобщава към
Своята Божествена природа, правейки чрез това приобщаване богове по
приобщеност.
Мислейки, че благодатта е само Божи дар, но не и
Самият Бог, Който Се отдава на нас, западните богослови утвърждавали като че ли
непроходимостта на пропастта между Бога и човека, между творението и Твореца. Без
значение колко драгоценни са Божествените дарове, те си остават сътворени, и не
могат да ни съединят с Бога с изключение на любовта и благодарността. Но не!
Опитът на Църквата ни говори, че благодатта – това е Сам Бог, отдаващ Себе си
на нас, и че, приемайки благодатта, ние ставаме, по приобщение, участници на
Божествената природа.
Когато сега пред нас преминават образите на
светците, нека помним, че те не са само хора, които били озарени с ум, чисти по
сърце, а това са хора, които са приели Бога в себе си, както желязото може да
бъде пронизано от огъня, и които са показали още на земята, към какво е
призвана всяка твар, когато Бог ще бъде всичко у всички.
Затова нека се радваме на висотата на нашето
призвание, да се радваме, че сме призвани да се приобщим с Бога, но и да
помним, че това може да стане, ако извършваме подвига на вярата, ако останем
верни на Бога, ако станем подвижници по образа на древните подвижници, които са
съумели да отдадат кръв и да приемат Дух. Да ни даде Господ и вдъхновение, и
сили, и желание – и да ни даде и плодове. Амин.
Източник: http://www.pravmladeji.org/
Няма коментари:
Публикуване на коментар