вторник, 7 октомври 2014 г.

ВСИЧКО В ЖИВОТА Е МИЛОСТ

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Всичко в живота е милост и всичко в живота може да бъде радост, ако с радостно сърце еднакво възприемаме и това, което ни се дава, и това, което ни се отнема. Често ни се струва, че радостта идва само от това, което получаваме, а колко дълбока и ликуваща е радостта от това, от което като че ли сме лишени, но в което е проявена задълбочената Божия грижа.

Напомня ни я разказът за един подвижник: Живял той в крайна нищета, в глад и студ, от който потръпвали тези, които го заобикаляли. Живял той изоставен, макар че на мнозина оказвал услуги, малцина се грижели за него. И веднъж един пришелец, който присъствал на неговата утринна молитва, в която той благодарил на Бога за безкрайните Му благодеяния, му казал: ”Как можеш да лъжеш пред лицето Божие, как можеш да Му благодариш за Неговите дарове? Та Той нищо не ти е дал!” И този подвижник погледнал към него и казал: “Аз не приемам живота, както ти го разбираш; ти мислиш за това, че аз нямам приятели, нямам топлина, нямам храна – нищо, както трябва нямам. Аз виждам нещата иначе: Господ е погледнал в душата ми и видял, че няма да израстна до тази мяра, към която Той ме е призвал, ако не ми е дадено и да гладувам, и да студувам, и да пребивавам в самота. И ми е дал в изобилие и изоставеност от хората, и лишение от всичко това, което търсят хората: в това ти виждаш лишение, а аз – своята надареност…”

Никой от нас не живее в такива крайни обстоятелства и малцина от нас биха били способни да преживеят подобно състояние и да се спасят. Но всеки от нас постоянно се жалва, че от нещо е лишен: не са го удостоили с внимание, с приятелство, с грижа, няма това, което би искал във физически, душевен и обществен план. Ние през цялото време говорим за това, което ни липсва, и никога не се замисляме над това, от което не ни е лишил Господ, а ни е надарил, освобождавайки ни, давайки ни възможност да бъдем богати, но по друг начин.

Нека помислим над това, че роптанието, завистта и други подобни чувства не само че разрушават нашите души, но и напразно ги разрушават, защото и повод за това няма, ако само бихме разбрали, как богато ни обдарява Господ и как ни води Той крачка след крачка от тленното към нетленното, от лъжливото обладаване към истинското обогатяване.    


Помогни ни, Господи, да разберем, че всичко е милост и всичко е богатство, и тогава с Църквата на мъчениците и светиите – тези обикновени, живи хора, съумели, обаче, да видят нещата, каквито са, - ние ще можем заедно с тях да благодарим за всичко на Бога с наистина ликуващи и благодарни сърца. Амин.   

Източник: http://www.pravmladeji.org/

Няма коментари:

Публикуване на коментар