Ние четем в светото Евангелие за Христовите чудеса и
поставяме пред себе си въпроса: защо в тези времена това е било възможно, а
толкова малко чудеса виждаме в наши дни?.. И на мен ми се струва, че на това
може да се отговори с три неща.
Първото е, че ние не виждаме тези чудеса, които ни
заобикалят; ние приемаме всичко като дължимо, като естествено. Приемаме всичко
добро от Божията ръка, като нещо, което така и трябва да бъде. И не виждаме, че
животът е дивно, радостно чудо, че Бог е поискал да ни сътвори, че Той ни е
призовал от небитие към битие, открил е пред нас цялото чудо на съществуването.
И Той не се ограничил с това: Той ни е призовал во веки веков да бъдем Негови
приятели, во веки веков да живеем вечен, божествен живот. А на земята Той не
само ни е дал съществувание и живот: Той ни е открил Себе Си; ние знаем, че Той
е, ние Го познаваме в Христос като Бог с такава любов, която не се спира и пред
собствената смърт, за да спаси любимия.
А какво да кажем за тези чудеса, още по-малко
забележими за нас, като здравето, като мирът, като дружбата, като любовта?
Всичко това е непрестанно чудо! Да ги купим – не можем; да принудим някого да
ни даде своето сърце е невъзможно; а толкова сърца са открити едно за друго и
толкова любов, толкова дружба има около нас! А нашето телесно съществуване,
което ние приемаме така естествено – нима то не е чудо? И ето това е първото, към
което ми се иска насоча вашето внимание: че целият живот е чудо. О, аз зная, че
в него има твърде много болка, твърде много е страшното – много! Но редом с
това, в тъмнината, в тъмата сияе толкова тиха и заедно с това неколеблива
светлина; ако само бихме, както казва Христос, вярвали в светлината, бихме
станали чада на светлината, деца на светлината, носители на светлината!..
И още две неща ми се иска да кажа: днес ние четохме
как хората били в нужда, тази нужда забелязали апостолите, насочили към нея
вниманието Господне, и Господ им казал: Вие трябва да посрещнете тази нужда, да
нахраните тези гладни хора!.. С какво? Имаме всичко две риби, пет хляба – нима
ще стигнат за такава тълпа?.. И Христос благословил тези хлябове и тази риба, и
те стигнали за тълпата. Ето какво се очаква от нас, за да може Бог свободно,
със Своята величествена власт да сътвори на земята небесни чудеса: да забележим
чуждата нужда. Колко често минаваме покрай нея, не отваряме вратата пред Бога,
за да влезе Той и да направи това, което за нас е невъзможно. Да отворим очи,
за да видим нуждата на хората около нас: материална, душевна, духовна, мъка и
самота, и толкова други нужди.
И друго, към което призовава Господ Своите ученици:
Дайте всичко, което имате, и ние ще нахраним всички... Учениците не отделили за
себе си хляб или риба: те всичко дали на Господа. И защото те отдали всичко, се
въдворило Царството на любовта, Царството, където Бог може да действа
неограничено, свободно и всички се наситили. И към нас е отправен този призив:
когато ние виждаме нуждата – да отдадем всичко и всичко ще бъде добре...
И последното, от Евангелието от миналата неделя:
виждайки вярата на околните, Господ изцелил болния. Ние можем да принесем на
Бога тази вяра, която не достига у заобикалящите ни хора, да ги понесем на
нашата вяра като на носилки. Но вярата не е достатъчна; в това събитие на
изцелението на разслабения имало не само вяра, че Господ може да изцели болния:
към него имало грижовна любов. Ако около нас, сред нас имаше такава любов, тогава
началото на Царството Божие би било вече въдворено в нашата среда и Бог би
могъл да действа свободно.
Да помислим за това, защото всяко чудо Божие е било
предизвестено и сякаш обусловено от съучастието на човека: от нас зависи да се
въдвори на земята това Царство, за което ние молим, мечтаем, но което сме
призвани да строим с Бога и в името Божие. Амин.
Превод:
Прот. Йоан Карамихалев
Източник: http://www.pravmladeji.org/
Няма коментари:
Публикуване на коментар