сряда, 5 юни 2013 г.

Изцеление на слепородения Шеста неделя след Пасха - Неделя на слепия

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Ние чухме днес историята на човека, роден сляп. Ние не знаем от своя опит, какво е това телесна слепота; но можем да си представим, колко този човек е бил затворен, зазидан, в себе си, доколкото целият свят около него е съществувал за него само като далечен звук, нещо, което той не би могъл да си представи, да изобрази; той можел да измисли света около себе си: той можел чрез докосване, чрез слуха си да си представи нещо от това, което го заобикаля, но пълната, съвършената реалност се изплъзвала от него.

Ние не сме слепи физически, но колко от нас са затворени, зазидани, в себе си, увити около себе си! Кой от нас може да  каже, че е толкова отворен, че е в състояние да възприема света в цялата му ширина, в дълбочина? Ние се срещаме с хора и ги виждаме с очите си, но колко често се случва, че зад външните очертания, форми, зад цялата външност започваме да провиждаме нещо дълбоко в хората? Колко рядко се случва да погледнем в очите на човека и да го разберем до дълбините! Ние сме заобиколени от хора, а всеки човек - е единствен, уникален, за Бога; но единствен, уникален, ли е всеки човек за нас? Наистина ли около нас не са просто "хора"? Да, те имат имена, прякори, ние можем да ги идентифицираме по външен вид, но ние не ги знаем, познаваме, в някаква голяма, значителна, дълбочина ...

Това е нашата положение; ние сме слепи, ние сме глухи, ние сме нечувствителни към външния свят; и същевременно ние сме призовани да четем знаците, знаменията. Когато срещаме някого, ние трябва да подходим към този човек, като към тайна, т.е., като към нещо, което можем да открием за себе си само чрез дълбоко общение, влизайки в такива взаимоотношения, може би, безмълвни, може би, облечени с думи, но толкова дълбоки, че да можем да знаем, да познаваме един друг - не е така, разбира се, както Бог ни познава, но да се знаем, познаваме един друг в Божията светлина, която просвещава всеки един от нас и  всички нас.

Нещо повече: ние можем, всеки според силата си, талантите си, да направим това, което Христос направи. Той отвори очите на този човек. И какво видя той? Първото нещо, което видя, беше лицето на въплътения Син на Бога, с други думи, той видя Любовта въплътена. Когато очите му срещнаха очите на Христос, той срещна Божията милост, Божията любов, Божията дълбока загриженост и разбиране. По същия начин, много хора биха могли да започнат отново да виждат ясно, ако срещайки се с нас, те биха се срещнали с хора, в очите на които, в лицата на които биха могли да съзрат сиянието на една истинска, трезва любов; любов, която не е сантиментална, но зряща, любов, която е в състояние да види и разбере. Ако това беше така, ние бихме могли да бъдем за хората около нас откровение за този смисъл, който съдържа, храни света: чрез изкуството, чрез красотата, чрез науката, чрез всички средства, с които може да се улови красотата и да се провъзгласи сред хората.

Но така ли постъпваме? Грижим ли се за това, интересува ли ни, да донесем до всеки, когото срещаме, ширината, и дълбочината, и красотата, и смисълът на всичко? Не се ли стремим да получаваме повече, отколкото да даваме? А нали апостол Павел казва, че е по-блажено е да дава човек, отколкото да получава. А той е получил толкова много! Той е получил познание на Бога в собствения си опит на вярата; той  е имал цялото обучение, и знания, и опит достъпни в Стария Завет, а след това самият Христос му се открива: какво само той не е получил! И все пак, той повече се е радвал давайки, защото той не е искал да бъде едноличен собственик на всички дарени му съкровища , той е искал да ги споделя, да ги отдава, искал е да възпламенява хората с огъня, който в него е горял.

Нека да помислим за това, колко ние сме богати, колко сме надарени, колко много ни е дадено да виждаме и чуваме. И да осъзнаем, колко трагично, в същото време, ние сме затворени в себе си, докато не смажем тези стени, за да даваме точно толкова щедро, толкова широко, без да се скъпим, тъй както ние самите сме получили. Тогава, наистина, по думите на Христос, нашата радост ще се изпълни, ще бъде пълна. И никой, и нищо, не ще може някога да я отнеме от нас. Амин!


4 юни 1989

Превод: Димитър Петров
Източник: http://www.mitras.ru/

Няма коментари:

Публикуване на коментар