Тази вечер встъпваме напълно във Великия пост.
Всички предишни седмици бяха време, в което бяхме длъжни да се потопим в себе
си, да произнесем над себе си внимателен, строг, очистващ съд. А сега встъпваме
във времето, когато сме длъжни стъпка след стъпка да последваме отново Христос
- в Страстната седмица и на Голгота, при Разпятието, а след това да се
приобщим, доколкото всеки съумее, доколкото на всеки Бог ще даде, към радостта
на Възкресението. А след това да отидем в света, както апостолите са отишли, за
да донесат на света, в който живеем радост и спасение.
Но днес встъпваме през дверите на покаянието във
Великия пост. Ние се молим, Господ да прости греховете ни, както и ние
прощаваме на тези, които считаме за свои длъжници, и от друга страна, те също да
ни простят.
Когато мислим за прошката, ние мислим за това, че
виновният е длъжен да признае своята вина и да бъде простен, което значи,
че всичко следва да бъде забравено, че миналото не съществува, че
настъпва време, в което всичко е ново. Но това далеч не е така, защото всички
знаем, че дори когато сме се покаяли искрено, когато нашето сърце се разкъсва
от скръб заради нашата греховност – дори тогава тази греховност не е надживяна
и греховете все още ни тежат.
И когато искаме прошка от другия, ние сме длъжни да
осъзнаваме, че той знае това и когато някой иска прошка от нас, ние трябва да
осъзнаваме, че и той не е свободен, но има решимост, а може би само
желание, може би само мечта да стане нов човек. И тогава
прошката не се заключава в това, всичко да бъде изгладено, а се състои в това,
да кажем на човека и да очакваме от него следните думи: “Ти още не си свободен
от твоето минало, но аз вярвам в теб, вярвам, както Бог вярва в теб, до
последните дни на твоя живот ще вярвам във възможността от тебе да стане нова
твар; и те моля – погледни ме! Виновен съм пред теб и не само пред теб, но и
пред всички хора; и моля всички: братя, сестри, деца, бащи и майки – не губете
надежда, не губете вяра във възможността и аз да се покая и да започна нов
живот.”
Ето за какво ще молим сега Спасителя Христа, и
Божията Майка, и светиите, чиито имена носим, и светиите, които са ни скъпи, и
нашия ангел хранител, и един другиго: “Прости!” Това означава: не губи надежда!
Не губи вяра във възможността за моето изправление. И това напомня за думите на
свети апостол Павел, който казва: “Носете един другиму теготите и така ще
изпълните закона Христов”. Бъдете готови да понесете на раменете си чуждата
греховност, чуждата слабост, всичко онова, което угнетява, руши, осакатява,
обезобразява другия; на всеки от нас е заповядано да носи това вместо другия и
заради другия с надеждата, че ще се намери поне един човек, който заради нас и
вместо нас ще понесе нашия греховен товар.
Да се замислим за това. Да се замислим за всички
тези, пред които така или иначе сме виновни и, ако е възможно, да отидем при
тях и да кажем: виновен съм пред тебе! Аз още не съм се променил, или променила,
аз все още съм същия или същата, но имам воля, желание, мечта да стана друг
човек. Понеси с мен този товар с търпение, вяра, надежда, а ако можеш – дори и
с любов. А любовта е велик подвиг; любовта не се заключава в нежните чувства;
любовта означава човек да отдаде на другия душата си, покоя си, радостта си
заради неговото спасение.
Източник: http://goo.gl/JqE6mw
Няма коментари:
Публикуване на коментар