Първата неделя от поста e неделя на тържеството на
Православието. Това празнуване е свързано със спомена за победата на
Вселенската Църква над иконоборческата ерес (през VІІІ век). Но празникът има и
по-широк смисъл, който напомня за деянията на Седемте вселенски събора,
отстояли евангелското Откровение. Всички големи ереси на Изтока са посягали на
самата същност на Откровението – учението за Богочовечеството на Христа.
Забранявайки изобразяването на Богочовека, иконоборците всъщност се отказват от
вярата в истинността на Въплъщението.
На Седмия Вселенски събор бил провъзгласен догматът
за иконопочитанието, който ни казва, че когато е станал човек, Бог е станал
изобразим, че със Своето въплъщение невидимият и непостижим Господ е получил
човешки лик, и че Божият лик може да бъде запечатан в линии и цветове – не като
портрет, а като вътрешен и тайнствен образ Божи, познат и преживян от земната
Църква.
В Новия Завет има думи за това, че трябва да
отдаваме кесаревото кесарю, а Божието Богу. Тези думи са били казани, когато на
Спасителя дали динарий, с отпечатан образа на римския кесар. Христос отсъдил –
давайте това, което носи печата на света, печата на властта, печата на земята,
на този, за когото всички тези неща са ценни; а на Бога давайте това, което е
запечатано с Неговия печат. Всеки от нас е образ Божи, всеки носи върху себе си
този печат, който ни прави Божии и който не може да бъде даден на никой – само
на Бога. Днешният празник говори не само за ръкописните икони, не само за това,
че Бог е изобразим, че е станал човек и е придобил човешки лик и образ, но ни
казва и как да се отнасяме към това, че всеки от нас е свята икона Божия; как
бихме се отнасяли към себе си и един към друг, ако помнехме и разбирахме това.
Има осквернени икони, изпочупени и обезобразени от
човешка злоба, и те ни стават толкова скъпи, сякаш са мъченици; иска ни се да
защитим такива икони, да ги обкръжим с любов, да ги опазим, защото толкова са
пострадали от човешката неправда... Така би трябвало да гледаме един на друг,
когато видим, че даден човек е обезобразен от греха, когато е ранен, когато е
толкова трудно да прозрем в него красотата и Божията слава. Тогава трябва
дълбоко да се вгледаме в този свет и осквернен образ, тогава трябва да вложим
всичките си усилия, цялата си любов и благоговение, за да може иконата,
нарисувана не върху дърво, а в душата на човека, да се очисти, изцели, да се
освети отново и да стане икона на Божията слава.
Превод: Илиана Александрова
Източник: http://www.pravoslavie.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар