четвъртък, 20 януари 2022 г.

Проповед за св. Антоний Велики

 Не служим всеки ден и затова подминаваме имената на светци и ученията на светци, от които бихме могли да научим толкова много, но за които рядко някой си спомня. 

Така вчера се празнуваше паметта на основоположника на монашеския подвиг в египетската пустиня свети Антоний Велики, в чиято памет и чест са кръстени всички, които впоследствие са носили това име, включително и основоположникът на руското монашество Антоний Печорски.

Искам да обърна вашето внимание само върху едно събитие от неговия живот. Той отишъл в пустинята, пръв от всички подвижници, за да се бори със злото, което съществувало в неговото сърце. Той не бягал от света: той се отдалечил в пустинята за борба, за да се пребори лице в лице със злото – по-комплексно, по-страшно и по-разрушително от онова зло, което ни обкръжава в света.

И така в един период на страшна, разрушителна буря го нападнали изкушения от всякакъв вид; той се борил отчаяно, борил се със всички свои сили и накрая тези сили се изчерпили в него, не само душевните, но и телесните. Той легнал на голата земя, като чувствал, че повече не може да се бори. И в онзи момент пред него застанал Спасителят Христос и цялата тъмнина се осветила от Неговото присъствие, целият ужас изчезнал. Тогава Антоний, без сили дори да се изправи пред Него и да Му се поклони, възкликнал: „Господи! Къде беше, когато аз бях в такава страшна борба? Нима Ти не можеше да ми помогнеш?..“ А Спасителят му отговорил: „Аз невидимо стоях до теб, готов да ти помогна веднага, ако твоята вяра се бе поколебала..“

Тези думи на Спасителя се отнасят за всеки един от нас, всички ние сме изправени пред лицето или сме подвластни на някаква вътрешна борба: борба с тъмнината, борба със злото, борба със страха, с недоуменията, с всичко, което се съдържа в нашата паднала човешка природа. И всеки от нас постоянно се моли: Господи, ела! Господи, снеми от мен това бреме! Господи, освободи ме!..“

Толкова често чувам оплаквания, че Господ сякаш не се отзовава на този вик; а всъщност Господ стои до нас, гледайки с радост, когато ние мъжествено, с вяра, с вярност в сърцето се борим в Негово Име, като воини, които се борят за своя цар, воюват за него, дори ако в тази борба трябва да бъдат ранени, осакатени или убити.

И това е нашето човешко призвание: ако сме Христови, то ние сме изпратени от Христа в този свят, за да се борим и побеждаваме с Неговото име и в Негово име. Да си спомняме това всеки път, когато се окажем подвластни на изкушения, когато в нас се надига болка, злоба, страх, ненавист и всяка страст: на нас е дадено да се борим, и именно ни е дадено: нашата чест, нашата слава, които Бог ни поверява – на нас немощните, нищожните – те са заради борбата със злото в света. И тази борба започва не навън, не в противоборство срещу нашите близки или далечни хора, а започва вътре в нас, в победата над себе си, с това, да преодолеем всичко, да станем господари на своята душа, да владеем над душата, и над тялото, и над ума, и над сърцето, и над волята, и над живота си – и да предадем всичко в Божиите ръце, с това, да Му служим от все сърце, с цялата си душа, с цялата си сила, с целия си ум, с всичко, което сме и което имаме. Амин.

18 януари 1981 г.

източник: mitras.ru, превод: Мартин Димитров

източник: https://sveticarboris.net/

Няма коментари:

Публикуване на коментар