неделя, 31 март 2019 г.

НЕДЕЛЯ КРЪСТОПОКЛОННА

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Преди разпятието Си Христос казал на Своите ученици: "Дадох ви пример - последвай го." И в днешното Евангелие Той ни казва: "Ако някой иска да Ме последва, нека се отрече от себе си, вдигни кръста си и Ме последвай." 

Отричането от себе си - това е първото нещо, което трябва да направим. 
Живеем като идолопоклонници, служейки на себе си, почитайки себе си. Това идва от нашата глупава гордост, когато се възхищаваме от това, което сме: от ума, от сърцето, от всички свойства, които са ни дадени от Бога, и които ние трябва само с радост да ползваме - но не можем да се гордеем с тях. А ние свеждаме всичко до това, че стоим в центъра: това мое "аз", гордо и алчно, трябва да бъде отхвърлено, трябва да го отблъснем от себе си и да го махнем от това място в центъра на живота, където само Бог трябва да стои и да се покланяме на Него Единия.

Ако не направим това, независимо колко тежък би бил животът, който, като разпятие, лежи на раменете ни, той няма да бъде кръст на спасението за нас, а само депресиращо тегло. Нова причина да се съсредоточим отново върху себе си, причина да се разколебаем в доверието си към Бога. 
Само ако успеем да се поставим на правилното място: на този, който се покланя на Единия Бог и който според Неговия пример - като купен роб, според църковното песнопение - служи на ближния, само тогава ще можем да направим следващата крачка. 
Само тогава всичко, което така болезнено ни потиска, става кръст на нашето спасение. Не кръстът, който разбойникът беше принуден да понесе, справедливо отговаряйки за неправедния си живот, а този кръст, който Спасителят носеше, участвайки с нас в  нашата скърби заради греховете ни. 
И ако ние, отричайки се от себе си, вземем на плещите си цялото бреме на живота си, и благоговейно, трепетно и с любов вземем на себе си теготите на чуждия живот, тогава можем да последваме Христос там, където Той отива - в Царството на взаимната милосърдна любов.

Нека Господ ни даде да разберем това, какво означава „който иска да спаси душата си, ще я загуби”. 
Този, който по всякакъв начин обгражда себе си със защитни стени, грижейки се се само за себе си, който изгражда целия си живот около себе си - губи живота си, душата си и своята вечност. 
Само този, който се съгласява заради Бога и заради ближния си, заради Божието Царство и неговата правда, да загуби всичко до там, че да загуби и самия себе си - той може да намери живот и да влезе в Царството, където като предшественик е влязъл Христос. 
Нека Господ ни даде да разберем в нашите умове, в сърцата ни, нека Господ ни даде воля пробудена и мъжество, без които не можем да влезем в Божието Царство, защото Божието Царство се взема със сила. 

Амин.

Превод: Димитър Петров

Няма коментари:

Публикуване на коментар