В днешното
Евангелие има думи, които могат да зарадват всеки човек, ако намери в себе си
правдивост и сила да погледне на себе си и на своя живот без лъжа.
Христос, обръщайки
се към самарянката, и казва: Колко добре каза, че нямаш съпруг - вярно ти каза
истината! ..
Разбира се, Господ
не я е хвалил за миналия и живот, а защото е била способна искрено и истинно да
погледне на този живот, и Той правдиво за нея казал: Колко хубаво е, че ти така
каза, ти изрече истината ...
По нататък
разговорът внезапно се променя: в този момент, когато тя вижда, че този Човек
може да говори не за земното, а за нещо по-дълбоко, по-основно, тя вече не Го
пита за вода, за кладенеца, - тя Му говори:
Нашите бащи са се покланяли на тази планина, а вие казвате, че в
Ерусалим трябва да се покланяме на Бога; къде е истината? ..
Всичко е забравено:
и черпалото е забравено, и жаждата, и далечния път от Самария - остана един
основен въпрос: къде да се покланяме на Бога, как да се покланяме, за да приеме
Господ това поклонение?
И понеже тази жена
имала истината в сърцето си и можела да гледа на себе си без лъжи, да казва
истината за себе си без лъжи, Христос и разкрил, че Бог трябва да бъде почитан
в дух и истина.
Бог може да спаси
всеки един от нас, но Той не може да направи нищо, ако ние лъжем себе си и
лъжем пред Него.
Той може да спаси
грешника, който ние сме, Той не може да спаси илюзорния праведник, когото ние
се опитваме да представим и който не сме.
Ако искаме да се
покланяме на Бог, тогава трябва да Му се покланяме в истина, в правда, в
честност и в добра съвест - тогава Бог Сам става достъпен за нас.
И също така: да се
покланяш на Бога не тук или там, да се покланяш на Бога в своя дух и в сърцето
си, с цялата правда, с цялата истина, с целия пламък на живота си.
Поклонението на Бога не се състои в това да Му
предлагаме молитви, които някога с кръв са се изскубнали от чужди сърца, на
едно или друго място; да се покланяме на Бога - това означава да стоим в цялата
си правда и неправда пред Бога, но истинно да стоим пред Него, да виждаме в
Него своя Господ и Бог и да се покланяме пред Него, да виждаме в Него онова,
което Той представлява: свято, чудно, красиво.
Ако почитаме Бога по
този начин, тогава това поклонение трябва да отиде далеч отвъд пределите на
хвалебствените църковни песни или дори на нашите покайни думи; Поклонението на
Бога трябва да стане всичко в нашия живот. Всеки път, когато творим правда и
казваме истината, всеки път, когато правим добро и показваме любов, всеки път,
когато сме достойни за името си на човек и за името Божие, ние се покланяме на
Бога в дух и истина.
Да започнем да се
учим на това; но можем да започнем само като, пред себе си, пред Бога, пред
хората да стоим в истина за нас, каквито сме, и да се покланяме през целия си
живот, и със слово и с дело. Амин
19 май, 1968 г.
Превод: Димитър Петров
Източник: https://www.facebook.com/mitrasfund/
Няма коментари:
Публикуване на коментар