неделя, 26 май 2019 г.

Неделя на Самарянката, 4-та неделя след Пасха


В днешното Евангелие има думи, които могат да зарадват всеки човек, ако намери в себе си правдивост и сила да погледне на себе си и на своя живот без лъжа.

Христос, обръщайки се към самарянката, и казва: Колко добре каза, че нямаш съпруг - вярно ти каза истината! ..
Разбира се, Господ не я е хвалил за миналия и живот, а защото е била способна искрено и истинно да погледне на този живот, и Той правдиво за нея казал: Колко хубаво е, че ти така каза, ти изрече истината ...

По нататък разговорът внезапно се променя: в този момент, когато тя вижда, че този Човек може да говори не за земното, а за нещо по-дълбоко, по-основно, тя вече не Го пита за вода, за кладенеца, - тя Му говори:  Нашите бащи са се покланяли на тази планина, а вие казвате, че в Ерусалим трябва да се покланяме на Бога; къде е истината? ..
Всичко е забравено: и черпалото е забравено, и жаждата, и далечния път от Самария - остана един основен въпрос: къде да се покланяме на Бога, как да се покланяме, за да приеме Господ това поклонение?
И понеже тази жена имала истината в сърцето си и можела да гледа на себе си без лъжи, да казва истината за себе си без лъжи, Христос и разкрил, че Бог трябва да бъде почитан в дух и истина.

Бог може да спаси всеки един от нас, но Той не може да направи нищо, ако ние лъжем себе си и лъжем пред Него.
Той може да спаси грешника, който ние сме, Той не може да спаси илюзорния праведник, когото ние се опитваме да представим и който не сме.
Ако искаме да се покланяме на Бог, тогава трябва да Му се покланяме в истина, в правда, в честност и в добра съвест - тогава Бог Сам става достъпен за нас.

И също така: да се покланяш на Бога не тук или там, да се покланяш на Бога в своя дух и в сърцето си, с цялата правда, с цялата истина, с целия пламък на живота си.
 Поклонението на Бога не се състои в това да Му предлагаме молитви, които някога с кръв са се изскубнали от чужди сърца, на едно или друго място; да се покланяме на Бога - това означава да стоим в цялата си правда и неправда пред Бога, но истинно да стоим пред Него, да виждаме в Него своя Господ и Бог и да се покланяме пред Него, да виждаме в Него онова, което Той представлява: свято, чудно, красиво.

Ако почитаме Бога по този начин, тогава това поклонение трябва да отиде далеч отвъд пределите на хвалебствените църковни песни или дори на нашите покайни думи; Поклонението на Бога трябва да стане всичко в нашия живот. Всеки път, когато творим правда и казваме истината, всеки път, когато правим добро и показваме любов, всеки път, когато сме достойни за името си на човек и за името Божие, ние се покланяме на Бога в дух и истина.

Да започнем да се учим на това; но можем да започнем само като, пред себе си, пред Бога, пред хората да стоим в истина за нас, каквито сме, и да се покланяме през целия си живот, и със слово и с дело. Амин

19 май, 1968 г.

Превод: Димитър Петров

Няма коментари:

Публикуване на коментар