В седма глава от пророчеството на Исайя се говори
за това, че от Дева ще се роди Младенец, Който ще спаси света. Но новината се
състои не само в това, че най-накрая се изпълнява, сякаш е посято, това Божие
обещание; заедно с това в света е дошло едно ново представяне на Бога – не само
като Творец, а и като Промислител, като Подател на живота. Нашият Бог не е само
“Бог далечен”. Наистина, като става човек, въплъщавайки се, Бог е станал пределно близък с нас. Той е наш
роднина. Той носи нашата плът, Той има родословие. Той има земна съдба, Той има
име, лице. В Стария завет не бивало да се изобразява Бога; след въплъщението Си
Бог получил и човешки облик, и човешко име. Той станал подобен на нас във
всичко, с изключение на греха: греха като отдалеченост от Бога, като
изопаченост на човешкия облик, като извратеност. И още: чрез въплъщението ние
откриваме, че от Бога можем не само да се боим. Разбира се, страхът бива
различен. Възможно е по робски да се боиш от наказание; може да се боиш като
наемник, който не иска да загуби своята заплата или награда; може да се боиш и
по синовски: за да не огорчиш любимия. Но и това е недостатъчно. Във
Въплъщението на Христа се е открила сякаш още една нова черта у Бога: това е
Бог, Когото ние можем да уважаваме. Това звучи странно относително и съм длъжен
да го разясня.
Голяма част от хората си представят, че Бог е
сътворил света, сътворил е човека, като не го е питал дали той е искал да
съществува или не, че освен това го е надарил със свобода, т.е. с възможност да
се погуби, а след това дали в края на нашия личен живот или в края на света, в
края на времената, Бог сякаш ще ни очаква и ще
ни съди. Справедливо ли е това? Ние не сме търсили съществуването си, не
сме търсили тази свобода, която Той ни е дал – тогава защо сме длъжни
едностранно да отговаряме за своята съдба и за съдбата на света? Малцина
поставят този въпрос с такава рязкост; но аз го поставям и намирам отговора във
Въплъщението на Словото Божие, Сина Божий. Бог става човек. Той влиза в света
съобразявайки се с човешките принципи, Той поема върху Себе Си не само нашата
тварност, т.е. плътта, човешката душа, ум, сърце, воля, съдба, но Той поема
върху Си цялата съдба на човека, който живее в паднал, извратен свят, в страшен
свят, където през цялото време така или иначе действат (понякога дори тържествуват)
ненавистта, страха, алчността, всички видове пороци. Той влиза в този свят и
поема всички последствия не само на
първоначалния творчески акт, като извиква от небитието света и човека, – Той
поема всички последствия от това, което човекът е направил в този свят. Той
живее чист от всяка сквернота в света, където върху Него се сгромолясват всяка
нечистота, всякакъв разврат, всичко безбожно, всичко недостойно за човека,
защото Той е повикан за падналия свят. Бога, Който поема върху Себе Си такава съдба,
Който е готов така да заплати за това, че ни е дал битие и свобода – да, този
Бог може да бъде уважаван. Той не ни е дал живота, за да си платим заради това,
Той е дошъл в този живот и заедно с нас Сам е готов да се преобрази, да се
измени. За това говори цялото Евангелие и няма да се спирам сега на него. Но
ако Бог така представя Себе Си, то е разбираемо защо Бог ненапразно говори за Себе Си в Книга
Откровение от устата на Иоан Богослов: Ето, всичко ново творя (вж. Откр.21:5).
И това се отнася на само до човека, не само до
обществото, това се отнася и до цялото творение. Въплъщението може да се нарече
космическо събитие – ето в какъв смисъл. Плътта, в която се облича Бог,
човешкото тяло, каквото е било Неговото тяло, се състои от това, от което и цялата
вселена. Вие навярно помните, че в началото на книга Битие ни се казва, че Бог
създал Адам, човека, като взел земна пръст, т.е. най-простото, от което може да
се твори. И Христос, ставайки човек, се е приобщил към самата същност, която
съставя творението. Всеки атом може да се познае в атомите на Неговото тяло,
всяка звезда може да види себе си, да се познае по нов начин, да види, какво
атомът и всичко, което се състои от атоми, може да стане, стига само да се
съедини с Бога, стига само да започне да сияе не с естествена тварна светлина,
а с Божествената слава. Това е толкова дивно! Представете си, че в Христос
всяка твар: и човекът, и всяко веществено творение – може да види себе си в
Божията слава. Не е ли това новина? Не е ли това блага вест?
И всичко това, както силата на взрива в атома, се
съдържа в две от наименованията на Христа Спасителя: Емануил, което на еврейски
означава “с нас е Бог”, “Бог посред нас”, и Иисус: “Бог спасява”. Мога да ви
цитирам Посланието на Павел към Тит (2:11-14): …Защото се яви Божията благодат,
спасителна за всички човеци, като ни учи, да отхвърлим нечестието и светските
похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век, и да
очакваме да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и Спасител
наш Иисус Христос, Който даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко
беззаконие и ни очисти, за да Му бъдем народ избран, ревностен към добри дела.
Ето затова иде реч, ето какъв Бог имаме, и ето какъв е нашият Господ Иисус
Христос.
превод: Мартин Димитров
Източник: http://sveticarboris.net/
Няма коментари:
Публикуване на коментар