неделя, 18 септември 2016 г.

За иконите, иконопистта и творчеството - фрагменти от въпроси и отговори

 
-        По еднакъв ли начин служат иконите в делото за спасение, ако едни от тях са написани(изографисани) по древните канони, а други просто отпечатани в печатница?



Съществуват две напълно различни направления сред вярващите. Някои - може би всички иконописци(зографи) смятат, че иконата не само трябва да бъде написана* в съответствие с каноните, но проникната от благоговение и молитва, и осветени в църква, и че на иконата,възпроизведена с изкуствени средства, в това отношение, нещо и липсва. Безкрайно ме радва, че въпреки отсъдата на опитни иконописци, в Русия има толкова много чудотворни икони, които всеки знещ иконописец би нарекъл лоши икони, че Бог съединява Своята благодат не със съвършенството на иконописното изкуство. Както чрез нас, хора несъвършени, се предава към други благодат, така и чрез несъвършеното човешко произведение Бог довежда благодат до хората. Аз не се съмнявам, че хартиената икона - откъсната, изрязана, прикрепена към дъсчица или залепена за друга хартия, изобразяваща Спасителя, Божията майка, или някои от светците, се явява светиня в най-силния смисъл на думата (също както и всеки един от нас се явява образа на Бога, колкото и да сме били обезобразени от греха и несъвършенството). И иконата, по моето дълбоко убеждение, става такава светиня не затова, защото са я написали по този или онзи начин, а защото е взета, положена на светия престол, поръсена със светена вода; в древност иконите също са ги и миропомазвали, както миропомазват християнина след неговото кръщение - и тогава тя влиза в тайната на Църквата и на благодатта.
Аз сега Ви изразих дълбокото си убеждение; аз не утвърждавам, че съм прав, но аз с благоговение пазя хартиените икони, които са достигнали до мен от майка ми или от хора, които съм обичал, и аз не виждам разлика в тях в това отношение. Но аз не съм толкова невеж, че да не разберам, че иконата написана според каноните, не просто като че ли фокусира благодат, явява се центъра на излъчване, - тя се явява също така поучение; но това е друга тема.



-        Смятате ли, че днешната иконография, икони, които са написани сега, в пълнота носят същото духовно съдържание, с каквото е била пълна старата иконипис? Възможно ли е иконописно творчество? Знам, че на Запад има опити в тази посока, ето Успенски* ...



Виждате ли, аз не съм експерт, аз знам много малко. Познанията ми за иконите получих от Успенски, с когото бях в една енория в продължение на двадесет години. Мисля, че творчеството винаги е възможно, но никога не трябва да се измисля икона. Равновесието, за което ми е говорил Успенски, може да се формулира по следния начин: не трябва робски да се копира, но и не трябва да се измисля ... Иконата е израз на религиозният опит на Църквата, който е въплътена в една творческа личност. Но робски да копирате чужд религиозен опит не трябва; не можете да такава степен да станете друг човек, и това би било даже и нежелателно. От друга страна, не трябва да се измисля религиозен опит, затова не трябва да се седне и да се каже: "Е, да, написали са ги по такъв начин - и дали няма някакви нови начини?" За това е нужен нов религиозен опит, и при това църковен, а не частен, не нещо такова "на мен Бог така ми се представлява." Затова можем да кажем, че определен период - да речем, Рубльов - доведе иконата до невероятно съвършенство; но мисля (това го казвам аз, а не Църквата, и не Успенски), че, може би, някой ден ще се открие друга форма на изразяване, друг начин за изразяване на същите истини. Византийската икона, струва ми се, е решила въпроса, който тя на себе си е поставила, изумително добре; но няма ли други пътища - не знам.
Ето аналогия, която за мен е по-лесна,отколкото иконописта. Имаме византийската литургия в своето съвършенство; но е имало период, когато съществували западни православни литургии, също толкова православни, макар и различни по форма, защото те са се родили в една различна култура и из средата на други хора. Затова аз допускам теоретическата възможност, че това може да се случи и в иконописта, макар че в този момент нищо подобно не се случва; опитите да се постигне някаква новост се отнасят към областта на фантазията, а не към областта на религиозня опит.
Ако сравняваме икона и картина - у всяка има своите си преимущества, в зависимост от това, за какво говорите и какво искате да кажете. Картината дава изображение на това, което този наш тварен свят на този ден съдържа: добро и зло, светлина и тъмнина, агония - и победа и поражение, съвкупност от всичко, включително неуспеха, и ставането и двусмислеността. В този смисъл обхватът на картината е по-широк, от колкото обхвата на иконата, защото иконата изключва цяла редица неща. Иконата не се старае да даде картина на ставането на злото; по-скоро, когато злото присъства в иконата, то се прилепва към доброто (да речем, дракона на иконата на св. Георги), но това е олицетворение на злото, което ясно присъства, то не пронизва нещата така, както двусмислеността ги пронизва в картината. От иконата е изключено много. Но затова в нея много ясно присъства божественото, вечното измерение, абсолютното измерение. В този смисъл тя дава повече, от колкото картината. Но аз не мисля, че е справедливо да се каже: или - или. Ако държите картина в храма вместо икона, вие правите грешка, защото тя не е на мястото си; но като прозрение в действителността на нещата и картината има своето място. И когато говоря за картината, същото може да се каже за всички проявления в реда на изкуството.




-        Но и опитите да се остава в канона също не изглежда да водят до запазване на старата икона, получива се нещо анемично, репродукция, а не икона. Тук е проблемът, който пред вярващият художник може да застане. Иконата значително превъзхожда по дълбочина, по възможност всяко творчество, светската живопис, и в същото време тя остава недостъпна, като днешен път.



Виждате ли, струва ми се (аз говоря от безумието си, а не от своя някакъв опит или знания), че с канона или с класическите икони нещата стоят също така, както с музиката. Човек се учи от най-великите произведения и развива своя вкус, своето възприятие, техниката е до момента, когато, вместил в себе си всичко, той неволно започва да твори - не с цел да напише музика, различна от музиката на Бетовен или Моцарт, но просто защото той е възприел всичко, което може да получи от миналото, и от вътрешността на това минало израства нещо ново. Струва ми се, че когато младите художници (аз сега мисля за запада) правят опити да пишат икони, които да бъдат "съвременни", те постъпват, като хора, които, не учейки музика, не преминавайки през стриктната дисциплина на произведенията на миналото, искат да творят нещо ново.
Ние имаме редица иконописци; най-талантлив беше отец Григорий Круг* (това е мнение на Успенски, така че спокойно мога да го кажа), а след това Леонид Успенски; и след това техните ученици, някои от които пишат много хубави репродукции, а други започват да творят нещо, то ест иконите живеят. Жената на отец Михаил, нашият регент, се е учила при Успенски и сама е обучавала на иконопис редица млади мъже и девойки около себе си. Две, бих казал, са започнали да пишат икони, които много впечатляват ... те живеят.   Те са написани по канона, но от вътрешността на опита, това не е просто опит да се прерисува нещо.
В Древната Рус се е считало, че да бъдеш иконописец - това е цял аскетически, морална-съзерцателен път. И твърде много хора сега на Запад сред не-православните се хващат за иконите и рисуват икони между другото; то ест те рисуват и портрети, и картини, и икони, и считат, че православното творчество, руското и на другите православни страни, е отживяло, защото то не е вкоренено в тяхната култура. Но, за съжаление, културата на западните страни се отделила от православния мироглед и опит толкова отдавна, че от културата, която започнала с Ренесанса, не е невъзможно да се твори икона. Имаме самоук, испанец, който започна да рисува икони и сега дори откри школа. Първата ми среща с него не беше много успешна. Дойде той при мен и каза: "Ето, предлагат ми да ми купят две икони, и аз не знам, струва ли си да ги продавам. Можете ли да ми кажете какво мислите за тях?" Погледнах и казах: "Изхвърлете ги - боклук! .. " Той се изправи и каза: "Простете, това е моя работа!" Аз му отговорих: "Сам си си виновен, не се лъжи ... " Това действително беше нещо неосветимо. Той рисува добре,и боите нанася добре, само че в съвкупност това беше папагалщина някаква, и над такъв предмет да се молиш е невъзможно, защото той е измислен; той взел образци и ги "подобрил".  Той считал тогава (не знам, как той сега счита, защото втори път не се появи при мен), че Рубльов, Теофан и т.н. са примитивни, ние сме се развили оттогава. Но има хора, които пишат от вътрешността на молитвената традиция, а не от вътрешността на техниката.



-        Какво мислите за взаимоотношението между християнство и култура?



Аз не съм специално културно устремен, културен човек, но струва ми се, че просто да се отстрани културата или да се постави под въпрос - е нереално, защото всички форми даже на нашето духовно битие са в значителна степен културно обусловени.
Да кажем, формите на нашето богослужение са обусловени от византийската култура. Ако искаме въобще да премахнем цялата култура, тогава ние трябва да се покланяме на Бога с дух и истина, без форма. Но и тук ние някаква форма ще заемем, защото езикът също е вкоренен в културата; ние говорим на определен език, изразяващ гения на народа, към който принадлежим, в него - историята на народа, историята на езика; и ние не може да избягаме от това. Ако, пак, говорим за икони: в тях се сливат два потока. От една страна, вечните истини, които ние искаме да изразим, а от друга страна - динамиката на дадената култура. Вземете иконите на Етиопия, Византия, руски икони от домонголския и следмонголския тип - те са различни, не затова, защото те изразяват различни истини, а затова, защото тяхната форма е определена от историческия контекст, опитно. Затова ми се струва, че не може просто да пренебрегнем културата: тя си е тук, така или иначе. Дори когато казвате най-прости неща на обикновен руски, те са вкоренени в цел свят от култура. Да кажем, когато руски човек казва проповед, тя дохожда до хората в такава степен, в зависимост как той употребява словата, дотолкова вкоренени в миналото на народа и в настоящата ситуация, че те извикват дълбок отклик. Така че аз не знам, как може да се избяга от културата - никъде не може да се избяга от нея. Но да се замени духовността на културата, което много често се случва в момента на Запад, и аз не бих казал, че тук не се случва - това е подмяна.



-        Допустимо ли е тогава за вярващият човек да се занимава с художествено творчество?



Спомнете си, Григорий Палама ясно говори, че той вижда образа на Бога в човека в това, че на човек е дадено, по подобие на Бога, да бъде творец. Струва ми се, че в изкуството човека трябва да бъде художник и да изразява това, което го учи неговото вдъхновение и неговото умение; но в момента, когато художникът се старае да направи от своето дело, майсторство на илюстрацията на вярата си, това в голямата си част става халтура. Вземете Толстой: докато той пише на роман, това може да е прекрасно; когато той започва да "мисли" - Ой! Защото вместо свободния поток на вдъхновение той започва да приспособява нещата под някаква система. Мисля, че художникът трябва да има смелост в каквато и да е област да действа като художник. Ако той е пропит от вярата си, на него не му е нужно да сверява с нея своето вдъхновение, защото те не само са преплетени, - те са едно. Но аз не мисля, че може да се очаква, да речем, от православния художник, той да пише православни икони, православни пиеси или православна музика, ако той не се явява православен иконописец или композитор. Ако говорим за нещо по-примитивно, то в книгата на Иисус син Сирахов, глава 38, се говори за лекарите; там ясно е казано, че Бог е създал лекарят, дал му е ум, способности и т.н. - ясно се чертае линия, че всички дарования са от Бога; а как ние ги използваме - това вече зависи от нас.
--------------------------------------------------------------------------------------------------

·       В целия текст, когато става дума за иконата, ще се превежда с „написана”. (бел. от преводача)

·       Успенски, Леонид Александрович (1902-1987), иконописец, богослов; автор на капиталния труд “Богословие на иконата” (Париж 1989).

·       Монах Григорий (Круг, 1909—1969), един от най-видните иконописци на нашето време, живял и работил във Франция.

превод: Димитър Петров
източник: http://www.mitras.ru/


Няма коментари:

Публикуване на коментар