В името на Отца и Сина, и Св. Дух,
Празникът на Господнето
Възнесение е една от решителните връзки с нашата вечна човешка съдба. Тази
съдба започва в деня, в който Бог призовава света от несъществуване към
съществуване със силата на творческата Си дума. Този свят е поставен пред
Божието лице и от творческото слово е призовано не само за временен живот, но
да остане вечно в радостта и славата на своя Господ. Съдбата на света и на
човека започва с Божието любящо предложение за блаженство на приятелство с Него
до края на времето.
И когато човекът
отпадна от Бога, когато чрез човешкото предателство целият свят бе предаден на
страдание, Бог не оттегли любовта Си и не ни изостави. Никога, нито в часовете
в рая, нито в мрачните години и векове на падението, Бог не бе непознат за
света. Той непрекъснато действаше в него и възбуждаше в сърцата на хората
всичко, което беше добро и истинско, като изпрати ангелите си за пазители,
пророците и пратениците на Неговото слово – и когато дойде времето, Самият
Господ, влезе в живота на света. Когато Бог се въплъти, Той влезе в
историческата съдба на човека, така че няма разделителна линия между тази
историческа съдба и Божия вечен живот. Но Господ не само влезе в историческата
съдба на човека чрез Неговото въплъщение, но той съедини със Себе си, със
Своята божествена природа всичко, което бе създал – нашата човешка плът, която
Той положи, не за известно време, но завинаги, нашата земя, нашето небе – и
прояви великата Си слава.
Всичко, което Той
създаде, е способно не само да се срещне с Бога, но и да бъде духоносно, богоносно.
Създаденият свят не е бил разрушен от допира с вечното, с изгарящото божествено
общение, но напротив, е бил съживен, преобразен и поел истинските права на
създание, навлязъл в истинската съдба на сътворението. Но дори това не бе
достатъчно. След като Христос победи смъртта със Своята смърт, Той се възнесе
на небето и, като се изкачи в дълбините на Божествената неразбираемост, Господ
взе човешката ни природа, плътта, получена от Св. Богородица, материята на
създадения свят – с Него в Мистерията на Троицата. Св. Йоан Златоуст, който се
опитва да опише величието на човека, казва:
„Ако искате да знаете колко велик е
човекът, не е нужно да се обръщате към царските дворци, но да вдигнете очите си
към Божия престол и ще видите от дясната страна Бог Отец, Синът Човешки,
облечен с нашата плът“.
И, когато Христос
казва: „Отречи се от себе си, вземи кръста си и Ме последвай“ – Той не само ни
казва, че в нашето преходно съществуване трябва да се откъснем от всякакво
самолюбие, да приемем цялата тежест на земния си живот и да Го последваме,
първо между хората, оттам до Гетсимания, изпитанието до кръста. Той дори не
казва, че всеки, който го следва, ще възкръсне отново в последния ден; Той
отваря за нас още по-големи възможности. Призовани сме да Го последваме и
според Неговото собствено Слово да бъдем там, където Той е във вечната слава на
Божествения живот.
След още десет дни ще
бъде Петдесетница. Очакваме, че минавайки през Кръщението ставаме до известна
степен част от Тялото Христово и след като сме получили Причастието от Него
през годините, сега можем да получим дара на Св. Дух. Чрез този подарък нашето
обновено човечество може да бъде запалено от огъня на вечния живот.
Нека се подготвим с благоговение и
внимание, за да може да се подновява животворящото и променящо присъствие на
Св. Дух в нас.
Нека дойдем в църква в
този ден, готови да започнем нов живот в Христос и в Духа и да станем истински
в действителност, а не само в нашите мечти, това, което св. Игнатий Антиохийски
нарича живото тяло Христово – „в което живее пълнотата на Духа“. И като приемем
този Дух на Христос и на синовството, нека станем – както с още по-голяма
смелост св. Ириней Лионски казва: „Единствен роден Божи син в Единствения
Единороден Син Божи“. Нека благословението и милостта на Господа да бъдат с
всички вас. Амин.
Източник: https://dobrotoliubie.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар