БРАКЪТ КАТО ПОДВИЖНИЧЕСТВО - ПРЕДГОВОР

Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.

/Битие 2:24/

Какво е духовното значение на християнски брак? Защо бракът и монашеството обикновено се противопоставят? Може ли да се говори за някакво „духовно предимство“ или подчинение между тях? Ако сведем предназначението на брака до една последица на грехопадението, няма ли да превърнем брачната радост и преумножаването на живота в заслуга на злото? Нима брачният живот на монасите, венчани за Църквата, е отложен до края на земния им живот, а Христовите невести са само сгодени до началото на вечността? В предложените  на читателя текстове митрополит Антоний Сурожкий търси отговори на такива въпроси. За него брачният християнски живот има основа, по-дълбока от чисто човешките взаимоотношения, и предназначение, надхвърлящо границите на социалните връзки. Според целта си християнският брак представлява продължение на самия Троичен Живот, на брака с Бога с човека чрез св.Богородица, на Христа с Църквата и най-сетне – на отделния вярващ с Църквата. Чрез брачния съюз на една израелска Дева с Божия дух  самата цел на земния християнски живот е влязла в него и очаква изпълнението си в брака на Агнеца с Църквата Му /Откровение 19:7/. Божието участие в брачната посветеност позволява на християнина да започне брачния си живот с венчална служба или монашеско пострижение, но и семейното ежедневие и монашеските послушания могат да станат част от брачното тържество, на което дори водата се превръща в вино.

ПРЕВОД: ОЛГА ИВАНОВА И СОФИЯ АНГЕЛОВА СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР: МИХАИЛ ШИНДАРОВ

СОФИЯ 2005 ИЗДАТЕЛСТВО ОМОФОР