четвъртък, 28 май 2015 г.

Из "За Божествената литургия", 1974 г.

Когато се причастяваме ние винаги мислим, че искаме да се приобщим към Христовия живот, към Христовата вечност, към Христовото възкресение, към Неговото Синовство – към всичко това, което е плод на Неговата святост, на Неговия спасителен подвиг. Но много рядко ние мислим за това, че приобщеност означава цялостния живот; животът се споделя или цялостно или изобщо не се споделя. Тези хора, които са ни приятели през слънчевите дни, а в тъмните дни ни забравят, не са ни приятели. И ако ние искаме да се причастим и да станем като частица от Христовото тяло, ако искаме да се приобщим, тоест да имаме с Него общ живот, то ние трябва да бъдем готови да се приобщим към всичко, което е Христово: не само славата на Неговото Възкресение, Неговата победа, одържана от Него в Неговото тяло, в Неговата душа, одържана на кръста – трябва да се приобщим към всичко това.
И когато пристъпваме към чашата, в която е пролятата за нас Кръв и разпнатото Тяло (възкръснало, прославено, но все пак – и разпнато, и пролята), пред нас стои въпросът: какво съм готов да сторя? Как се отнасям към това, което ми се дава? Аз се приобщавам към Агнеца, заклан за спасението на света; нима моята приобщеност е само в това, чрез Неговия кръст да достигна до моето спасение? В това ли се състои моята дружба с Христос? Кой е Той за мен? Нима Той е просто врата? Той казва за Себе Си: „Аз съм вратата” (Иоан 10:7); нима Той само път, тоест, нима аз виждам в Него само обстоятелство, предмет – или е жив човек? Жив Бог, но и жив човек, защото когато Той е умирал на кръста, умирал е човек на кръста – жив, млад, трийсет и три годишен, Който е нямало причина да умира, защото в Него не е имало грях, значи го е нямало и семето на смъртта; Който е умирал с моята смърт, и с твоята, и с вашата, и с нашата… И така, когато аз пристъпвам да се причастя – към какво искам аз да се приобщя? Нима всичко се свежда до това, че съм готов да кажа на Христос: на Тебе кръста, а на мене – възкресението?
Как трябва да се чувствам аз, ако разглеждам цялата тайна на спасението просто като мост, прехвърлен над бездната, по който аз ще премина, без да обръщам внимание на това, че този мост е жив мост?
Ето това е другата страна на причастяването, на която трябва да обърнем внимание, ако искаме да израстем в някаква степен – просто в степента на християни.


Митрополит Антоний Сурожски, "За Божествената литургия", 1974 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар