Стоим
на прага на Страстната седмица. В тези гранични дни, когато свършва 40-дневният
подготвителен пост и тръгваме по стъпките на Спасителя до Неговата Голгота,
образът на Лазар и неговото възкресение вдъхват на вярващата душа голяма,
велика надежда: Господ е по-силен от смъртта, Господ я е победил – не само в
този непосредствен смисъл, в който победата се проявява в телесното възкресение
на Лазар, но и в един друг, който ни засяга може би още по-непосредствено.
Бог е създал човека, за да Му бъде приятел;
дружбата, съществуваща между нас и Него става още по-дълбока, още по-тясна в
нашето Кръщение.
Всеки от нас е Божи приятел, както е бил наречен
Лазар; и във всеки от нас този Божи приятел някога е живял: живял е чрез
дружбата с Бога, чрез надеждата, че тази дружба ще става все по-дълбока и ще
расте. Понякога в ранните години на нашето детство, понякога по-късно, в
юношеските години, но във всеки от нас е живял този Христов приятел.
А след това, с течение на времето, като увяхващо
цвете помръква в нас животът, надеждата, радостта, чистотата – изчерпала се е
силата на този Господен приятел.
И колко често усещаме, че в нас, наистина като в
гроб лежи – не може да кажем „покои се”, а именно лежи, поразен от страшна
смърт – четиридневният приятел Господен, този, който бил умрял и до чийто гроб
сестрите му се страхували да отидат, защото тялото му вече се разлагало...
Колко често душата ни скърби за този приятел, колко
често скърбят и Марта, и Мария: онази част от нашата душа, която по своето
призвание, сили и възможности е способна да мълчи в нозете Господни, слушайки
всяко Негово слово, превръщайки в жива и трепетна всяка животворяща дума на
Господа, както и онази част от нашата душа, която, подобно на Марта, е била
способна в правда и чистота, с вдъхновение да върши Божиите дела в живота,
която е можела да бъде не притеснена слугиня, не суетяща се Марта, каквито ние
често ставаме по подобие на евангелската Марта, а трудолюбива, творческа, жива
Марта, способна да преобразява чрез своите ръце, своята любов, своята грижда
всичко, което ни заобикаля в Царството Божие, в явяването на човешката любов и
Божията любов.
И така, тези две сили в нас, безплодните, стигнали
до безизходица Марта и Мария, силата на съзерцанието и силата на творчеството,
скърбят за смъртта на Господния приятел Лазар.
Но ето, че съвсем наблизо минава Господ и ние сме
готови, като Марта да възкликнем: „Господи, защо Те нямаше тук, когато се
решаваше борбата на живот и смърт, когато Лазар беше още жив – само наранен до
смърт, и можеше да бъде задържан в този живот! Ако Ти беше тук, той нямаше да
умре...”. И чуваме Неговото слово: „Вярваш ли, че той ще възкръсне?”. И ние
също като Марта сме готови да кажем: „Да, Господи, в последния ден...”.
Но когато Марта говорела, тя изрекла това с голяма
надежда: „Аз винаги съм вярвала, че Ти си Господ, и аз вярвам, че Лазар ще
възкръсне в последния ден!...”. А, когато ние отговаряме, думите ни са печални
и тъжни: „Да, в последния ден ще възкръсне, когато вече, както казва и Великият
канон, свърши тържеството на живота, когато вече ще бъде късно за творчество на
земята, ще бъде късно да се живее с вяра и надежда, с ликуването на все
по-голямата любов...”.
Господ обаче и на нас ни казва, както и на нея,
казва на нашата безнадеждност, както е отвърнал и на нейната съвършена надежда:
„Аз съм възкресението и животът! Който вярва в Мен, и да е мъртъв, ще
възкръсне...”.
Тук ни се иска да припомним още нещо: Марта не е
знаела, че три дни по-рано Христос е говорил на Своите ученици, че Неговият
приятел е смъртно болен, не е знаела, че Той му е позволил да умре, за да
възкръсне, но вече богат с този опит, с тази Божия победа, така че нищо вече да
не може да го разколебае...
Дошъл Господ и заповядал на Лазар да стане от
мъртвите: ето един образ за нас. Във всеки от нас лежи той – умрелият,
победеният, оплетен с нашите мрежи, безнадежден. А днешното Евангелие, на самия
праг на Страстните дни ни казва: „Не се страхувайте! Аз съм възкресението и
животът! Ето Господният приятел, който живееше във вас, който е във вас, който
изглежда безнадеждно мъртъв, може да възкръсне само с една Моя дума – и
наистина ще възкръсне!”.
И нека влезем в страстните дни с тази надежда, с
увереността, че вървим към Пасхата, към прехода от временното към вечното, от
смъртта към живота, от нашата поразеност от смъртта към победата Господня. Нека
влезем в страстните дни с трепет за това, колко много ни е обикнал Господ и на
каква цена Той ни дава живот, да влезем вече с надежда, със светлина и с радост
от идващото Възкресение.
Източник: dveri.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар