В името на Отца и Сина и Светия Дух.
Днес ние встъпваме в дните на страстите Господни,
във времето когато тъмнината се сгъстява и когато изгрява зората на новия свят,
зората на вечността, постижима само за онези, които заедно с Христос встъпват в
тази тъмнина. Това е - тъмнина и сумрак, полумрак, където се смесват истината и
лъжата, където се смесва с всичко, което може да се смесва: Вход Господен в
Йерусалим, толкова тържествен, изпълнен с такава слава, същевременно целия
изграден върху страшно недоразумение. Жителите на Йерусалим посрещат Спасителя
Христос с тържество и ликуване, защото очакват, че Той ще избави Своя народ от
политическото потисничество; и когато се оказва, че Спасителят е дошъл да
освободи хората и целия свят от греха, лъжата, липсата на любов, омразата,
тогава от Него се отвръщат с огорчение, разочарование, и тези, които толкова
тържествено Го посрещнаха, се превърнаха във врагове. И през цялата седмица,
през цялото време, тъмнина, мрак се редуват с проблясъци от светлина ...
И ние трябва да
влезем в този полумрак. Ние трябва не само с Христос, но с всички онези, от
които тогава Той е бил заобиколен, да встъпим в тези дни и да намерим
истинското си място в тази тъмнина и в този сумрак... Стъпка по стъпка ние
можем да следим за това, което се случва със Спасителя Христос; но в същото
време трябва да си поставим въпроса: къде стоим, къде ми е мястото, лично?
Какво у мене е общо с Пречистата Дева Богородица, Която вижда, как Нейния Син
отива на погибел, как се сгъстява около Него омразата, как пръстенът се затяга
около Него, как страх и малодушие, омраза и лъжа постепенно Му подготвят
смъртта? И как не разбираме, какво може да преживява Божията Майка пред лицето
на предателството на Юда, отричането на Петър, бягството на учениците,
лъжесвидетелствата срещу Сина Си, несправедливят съд, подигравки, побои - и
накрая, смърт на кръста на Христос Спасителя? Как ние на ще реагираме на всички
това? Когато чухме за него в светото Евангелие, когато чухме новината за това
църковната молитва и песен - с какво излизаме от храма? По-голямата част ще
забравим, отдъхвайки с душата си, отдъхвайки с тялото си, в подготовка за
следващата служба, или отивайки в светския живот.
A Страстната седмица се точи
от ден в ден, от час в час, от миг в миг - без прекъсване, тя, като огнена
река, тече, изгарящ огън поглъщащ всичко; едно ще изгори, и нищо от него няма
да остане, освен пепел и позорни спомени, а друго ще оцелее, като злато и
сребро ...
Къде ще сме ние тогава? Как да оцелеем в тези дни? С какво си
тръгваме всеки път от храма, и с какво ще посрещнем светлото Христово
Възкресение? То - предизвестителя на нашата среща в края на времената, срещата
след смъртта ни, с Христос, Който ни възлюби до кръст и Който ни е поставил
въпроса: А ти, - отзова ли се на всичко, което ти бе дадено да знаеш за Божията
любов, въплътена, разпъната на кръст, възкръснала? Да си поставим въпрос за
това, на кого от апостолите, ние бихме могли да приличаме? На Тома ли, който
казал на своите съапостоли: Да отидем с Него и да умрем с Него, ако е
необходимо? ...
На Петър, който от страх се отрекъл от Него три пъти?
На Юда, който Го предаде? Къде сме ние в тази човешка тълпа? Кои сме ние? Да си
поставим този въпрос всеки път, когато излизаме от богослужение, всеки път,
когато отиваме на него; и тогава, може би, нещо ще се събуди в душата ни, нещо
ще трепне. Може би, тогава тази Страстна седмица ще се окаже за нас, както и в
миналото за толкова много хора се оказвала, начало: начало на едно ново
разбиране, нови преживявания и нов живот. Амин.
Превод: Димитър Петров
Източник: mitras.ru
Няма коментари:
Публикуване на коментар