събота, 4 април 2015 г.

Неделя 6-та на Великия пост. Цветница. Вход Господен в Йерусалим

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Днес ние встъпваме в дните на страстите Господни, във времето когато тъмнината се сгъстява и когато изгрява зората на новия свят, зората на вечността, постижима само за онези, които заедно с Христос встъпват в тази тъмнина. Това е - тъмнина и сумрак, полумрак, където се смесват истината и лъжата, където се смесва с всичко, което може да се смесва: Вход Господен в Йерусалим, толкова тържествен, изпълнен с такава слава, същевременно целия изграден върху страшно недоразумение. Жителите на Йерусалим посрещат Спасителя Христос с тържество и ликуване, защото очакват, че Той ще избави Своя народ от политическото потисничество; и когато се оказва, че Спасителят е дошъл да освободи хората и целия свят от греха, лъжата, липсата на любов, омразата, тогава от Него се отвръщат с огорчение, разочарование, и тези, които толкова тържествено Го посрещнаха, се превърнаха във врагове. И през цялата седмица, през цялото време, тъмнина, мрак се редуват с проблясъци от светлина ...


И ние трябва да влезем в този полумрак. Ние трябва не само с Христос, но с всички онези, от които тогава Той е бил заобиколен, да встъпим в тези дни и да намерим истинското си място в тази тъмнина и в този сумрак... Стъпка по стъпка ние можем да следим за това, което се случва със Спасителя Христос; но в същото време трябва да си поставим въпроса: къде стоим, къде ми е мястото, лично? Какво у мене е общо с Пречистата Дева Богородица, Която вижда, как Нейния Син отива на погибел, как се сгъстява около Него омразата, как пръстенът се затяга около Него, как страх и малодушие, омраза и лъжа постепенно Му подготвят смъртта? И как не разбираме, какво може да преживява Божията Майка пред лицето на предателството на Юда, отричането на Петър, бягството на учениците, лъжесвидетелствата срещу Сина Си, несправедливят съд, подигравки, побои - и накрая, смърт на кръста на Христос Спасителя? Как ние на ще реагираме на всички това? Когато чухме за него в светото Евангелие, когато чухме новината за това църковната молитва и песен - с какво излизаме от храма? По-голямата част ще забравим, отдъхвайки с душата си, отдъхвайки с тялото си, в подготовка за следващата служба, или отивайки в светския живот. A Страстната седмица се точи от ден в ден, от час в час, от миг в миг - без прекъсване, тя, като огнена река, тече, изгарящ огън поглъщащ всичко; едно ще изгори, и нищо от него няма да остане, освен пепел и позорни спомени, а друго ще оцелее, като злато и сребро ... 
Къде ще сме ние тогава? Как да оцелеем в тези дни? С какво си тръгваме всеки път от храма, и с какво ще посрещнем светлото Христово Възкресение? То - предизвестителя на нашата среща в края на времената, срещата след смъртта ни, с Христос, Който ни възлюби до кръст и Който ни е поставил въпроса: А ти, - отзова ли се на всичко, което ти бе дадено да знаеш за Божията любов, въплътена, разпъната на кръст, възкръснала? Да си поставим въпрос за това, на кого от апостолите, ние бихме могли да приличаме? На Тома ли, който казал на своите съапостоли: Да отидем с Него и да умрем с Него, ако е необходимо? ...
На Петър, който от страх се отрекъл от Него три пъти? На Юда, който Го предаде? Къде сме ние в тази човешка тълпа? Кои сме ние? Да си поставим този въпрос всеки път, когато излизаме от богослужение, всеки път, когато отиваме на него; и тогава, може би, нещо ще се събуди в душата ни, нещо ще трепне. Може би, тогава тази Страстна седмица ще се окаже за нас, както и в миналото за толкова много хора се оказвала, начало: начало на едно ново разбиране, нови преживявания и нов живот. Амин.

Превод: Димитър Петров
Източник: mitras.ru

Господи, защо Те нямаше, когато се решаваше борбата на живот и смърт?

Стоим на прага на Страстната седмица. В тези гранични дни, когато свършва 40-дневният подготвителен пост и тръгваме по стъпките на Спасителя до Неговата Голгота, образът на Лазар и неговото възкресение вдъхват на вярващата душа голяма, велика надежда: Господ е по-силен от смъртта, Господ я е победил – не само в този непосредствен смисъл, в който победата се проявява в телесното възкресение на Лазар, но и в един друг, който ни засяга може би още по-непосредствено.

Бог е създал човека, за да Му бъде приятел; дружбата, съществуваща между нас и Него става още по-дълбока, още по-тясна в нашето Кръщение.

Всеки от нас е Божи приятел, както е бил наречен Лазар; и във всеки от нас този Божи приятел някога е живял: живял е чрез дружбата с Бога, чрез надеждата, че тази дружба ще става все по-дълбока и ще расте. Понякога в ранните години на нашето детство, понякога по-късно, в юношеските години, но във всеки от нас е живял този Христов приятел.

А след това, с течение на времето, като увяхващо цвете помръква в нас животът, надеждата, радостта, чистотата – изчерпала се е силата на този Господен приятел.

И колко често усещаме, че в нас, наистина като в гроб лежи – не може да кажем „покои се”, а именно лежи, поразен от страшна смърт – четиридневният приятел Господен, този, който бил умрял и до чийто гроб сестрите му се страхували да отидат, защото тялото му вече се разлагало...

Колко често душата ни скърби за този приятел, колко често скърбят и Марта, и Мария: онази част от нашата душа, която по своето призвание, сили и възможности е способна да мълчи в нозете Господни, слушайки всяко Негово слово, превръщайки в жива и трепетна всяка животворяща дума на Господа, както и онази част от нашата душа, която, подобно на Марта, е била способна в правда и чистота, с вдъхновение да върши Божиите дела в живота, която е можела да бъде не притеснена слугиня, не суетяща се Марта, каквито ние често ставаме по подобие на евангелската Марта, а трудолюбива, творческа, жива Марта, способна да преобразява чрез своите ръце, своята любов, своята грижда всичко, което ни заобикаля в Царството Божие, в явяването на човешката любов и Божията любов.

И така, тези две сили в нас, безплодните, стигнали до безизходица Марта и Мария, силата на съзерцанието и силата на творчеството, скърбят за смъртта на Господния приятел Лазар.

Но ето, че съвсем наблизо минава Господ и ние сме готови, като Марта да възкликнем: „Господи, защо Те нямаше тук, когато се решаваше борбата на живот и смърт, когато Лазар беше още жив – само наранен до смърт, и можеше да бъде задържан в този живот! Ако Ти беше тук, той нямаше да умре...”. И чуваме Неговото слово: „Вярваш ли, че той ще възкръсне?”. И ние също като Марта сме готови да кажем: „Да, Господи, в последния ден...”.

Но когато Марта говорела, тя изрекла това с голяма надежда: „Аз винаги съм вярвала, че Ти си Господ, и аз вярвам, че Лазар ще възкръсне в последния ден!...”. А, когато ние отговаряме, думите ни са печални и тъжни: „Да, в последния ден ще възкръсне, когато вече, както казва и Великият канон, свърши тържеството на живота, когато вече ще бъде късно за творчество на земята, ще бъде късно да се живее с вяра и надежда, с ликуването на все по-голямата любов...”.

Господ обаче и на нас ни казва, както и на нея, казва на нашата безнадеждност, както е отвърнал и на нейната съвършена надежда: „Аз съм възкресението и животът! Който вярва в Мен, и да е мъртъв, ще възкръсне...”.

Тук ни се иска да припомним още нещо: Марта не е знаела, че три дни по-рано Христос е говорил на Своите ученици, че Неговият приятел е смъртно болен, не е знаела, че Той му е позволил да умре, за да възкръсне, но вече богат с този опит, с тази Божия победа, така че нищо вече да не може да го разколебае...

Дошъл Господ и заповядал на Лазар да стане от мъртвите: ето един образ за нас. Във всеки от нас лежи той – умрелият, победеният, оплетен с нашите мрежи, безнадежден. А днешното Евангелие, на самия праг на Страстните дни ни казва: „Не се страхувайте! Аз съм възкресението и животът! Ето Господният приятел, който живееше във вас, който е във вас, който изглежда безнадеждно мъртъв, може да възкръсне само с една Моя дума – и наистина ще възкръсне!”.

И нека влезем в страстните дни с тази надежда, с увереността, че вървим към Пасхата, към прехода от временното към вечното, от смъртта към живота, от нашата поразеност от смъртта към победата Господня. Нека влезем в страстните дни с трепет за това, колко много ни е обикнал Господ и на каква цена Той ни дава живот, да влезем вече с надежда, със светлина и с радост от идващото Възкресение.


 Източник: dveri.bg