Неделя 29 след Петдесетница - Неделя на Десетте прокажени

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Колко радост и колко жива благодарност е царяла около Христос! Когато ние четем Евангелието, ние на всяка страница, на всеки стих виждаме, как се излива над нашия грешен, студен и измъчен свят Божията ласка, Божията любов, Божията милост; как Бог, в Христос, търси всички, у които е натежала душата, потъмняла е душата от греха, тези, които не могат повече да носят тежеста на своя живот – заради болест или по друга причина. Но веднага щом Христос влиза в живота на хората, този живот започва да искри с радост, с нова надежда, с вяра не само в Бога, а и в самия себе си, в човека, в живота. И как само ние изкривяваме евангелската проповед и евангелското слово, когато превръщаме своя живот в постоянно търсене в себе си на най-тъмното, греховното, недостойното нито за нас, нито за хората, нито за Бога, под предлога, че с това ние се стараем да станем достойни за нашия Наставник и Спасител ...

Радостта е била печат, белег, на християнската община в Евангелието, радост и благодарност, ликуване за това, че Бог толкова възлюби света, че не само е създал този свят, но и изпратил в този свят Своя Единороден Син – не за да съди, а за да спаси света! Ние сме спасени, Божията любов спаси света.

  

И това спасение ние сме длъжни да направим свое собствено достояние чрез благодарност, която би се изразила не само в думи, не само в живп чувство на умиление, не само в сълзи от радост, но в такъв живот, който би могъл – ако е възможно така да се каже, да се изрази – да утеши Отца затова, че Той предал Своя Син на смърт заради нас, да зарадва Спасителя за това, че Той ненапразно е живял, ненапразно е учил, ненапразнао е страдал и ненапразно е умрял: че Неговата любов се е проляла в нашия живот, и че тя съставлява нашата надежда, и нашата радост, и нашето ликуване, и нашата увереност в спасението ...

  

Затова, приближавайки се сега към празника на Въплащението, Рождеството на Спасителя, да се учим на тази радост; да погледнем на живота си по-новому; да си спомним колко милост Господ е излял в този наш живот, колко ласка, любов, колко радостТой ни е дал: телесна, душевна; колко приятели имаме, да си спомним за тези, които ни обичат, родители, които ни хранят, даже и ако са напуснали този свят. Колко земно ни е дадено, и как небесното се влива в нашия живот и прави земята вее начало на небето, прави времето вече начало на вечността, прави нашия сегашен живот начатък на вечния живот ... Да се научим на тази радост, защото след много малко време ние ще стоим пред яслите в които лежи Господ; ние ще видим, какво е това Божия любов – крехка, беззащитна, уязвима, отдаваща себе си без граници, без съпротивление – само да я приемем и ще започне новия живот, новата радост за нас ... Да помислим за любовта Божия и за това, че никаква сила не може да я победи. Не напразно апостол Павел казва, че нищо не може да ни изтръгне от ръката Божия, да ни изтръгне от Божествената любов. Да се научим да се радваме, и от дълбините на тази радост ще заструи живот, който би бил непрестанна благодарност, ако е нужно – кръстна, но ликуваща радост. Амин.

Превод: Димитър Петров

Източник: http://www.mitras.ru/