понеделник, 6 януари 2014 г.

За проповедничеството

Мисля, че за последните 25 години съм си изработил правилото никога да не чета предварително евангелското четиво, което ще се чете на службата. Разбира се, аз и без това ги знам всичките почти наизуст, така че не мога да кажа, че това е едно внезапно и напълно непознато благовестие, но аз се старая да го прочета първо на глас пред богомолците, после да продължа да служа и да оставя текста да стигне дълбоко до мен. Опитът ми показва, че всеки път евангелското слово поражда някакъв отклик. И тогава, като изляза за проповедта, аз просто казвам: „Днес четохме това и това; ето какво искам да ви кажа по този повод...” и аз говоря точно за това, което ме е докоснало. 

Веднъж - как да ви кажа - имах много печален опит. Същият ден бях тъжен, уморен, прочетох текста, но той не стигна до мен. В продължение на цялата служба аз ужасен преживявах факта, че Господ се е обърнал към мен със словото Си, а в моята душа нищичко не е трепнало. Когато дойде време за проповедта (винаги проповядвам преди отпуста), излязох и казах: „Знаете ли какво се случи. Дали ще разберете колко страшно е това! Господ ми говори, а аз не мога да Му отговоря нищо друго освен: Не стигна до мен, нямам какво да Ти кажа. Думите Ти сякаш падаха върху камениста почва...” Така го казах и това също беше проповед, при това такава, която съответства на опита на мнозина от нас. Няколко души от енориашите после ми казаха: „Благодарим ви, че го изрекохте, защото и с нас се случва, само че ние никога не бихме се осмелили да си го признаем.” 


За проповедта човек се готви не просто като седне на писалището и се заобиколи с тълкуванията на светите отци. Отците са говорили и думите са излизали направо от сърцата им; те са викали от дълбочината на своя опит. Ако ние просто повтаряме това, което са казали те, техният вик няма да достигне до никого. Само ако словото на твоята проповед отекне в душата ти, ако прониже дълбоко като стрела собственото ти сърце, само тогава то ще отекне в душата на другия, ще прониже сърцето му. Но ако проповедникът говори на хората това, което си мисли, че „е полезно да знаят”, то в по-голямата си част то ще е безполезно, защото вероятно ще докосне съзнанието им, но не ще преобърне ничий живот. Разбира се, знания трябва да има, естествено, че трябва да се разбира за какво се говори в Евангелието или в съответния откъс от Свещеното Писание, но това не е достатъчно. Ако твоята проповед не отваря рана дълбоко в теб самия, ако ти не предстоиш в трепет пред Бога и не говориш в Негово име (може би за съд или осъждане на самия теб, но за спасение на другите), то такава проповед няма да промени ничий живот.

Няма коментари:

Публикуване на коментар