Во имя Отца и Сина и Светаго Духа.
Тази нощ празнуваме раждането в нашия грешен, тъмен,
понякога страшен свят на Живия Бог в образа на нашия Господ Иисус Христос.
С каква радост, с какъв трепет очакваме раждането на
всяко детенце, с каква радост казваме: «Човек се роди на света». Всеки от нас
се ражда от небитието, встъпвайки от нищо в битието отначало временно, а после
и вечно. И това се извършва като тържество на любовта на неговите баща и майка,
тържество на любовта, което въвежда човека в живот, та от времето той да
премине във вечността.
И ето Синът Божий се ражда в нашия живот; но не от
любов на мъж към жена, на Своята Майка към мъж, а от непостижимата любов Божия
към нас, хората, и от неизмеримата вяра, преданост, от изумителното послушание
и любов към Бога на Пресветата, Пречиста Дева Мария. Както всяко детенце,
встъпващо в живота, Синът Божий, покоящ се във вечността и встъпващ във
времето, встъпва в него като крехък Младенец, беззащитен, уязвим; както всеки
младенец, е като икона, образ на въплътената любов, така и Синът Божий явява
реалността на Божествената любов и човешкия отговор на тази любов. Бог дава
Своя Син – да, на земен живот, но също и на смърт! На смърт, която Му е с
всичко чужда, с която Той няма нищо общо, защото смъртта е плод на нашата
отчужденост от Бога, смъртта – е плод на греха, мъртвост на душата, която влече
след себе си и умирането на тялото. Въплътеният Бог, Богочовекът Господ Иисус Христос
и при раждането Си вече е безсмъртен: и Той приема смъртността, като желае във
всичко да се отъждестви с нас, хората, да бъде с нас заедно, като не се отлъчва
нито то любовта Божия, нито от единството с Него, за да живее нашия живот, но
живот очистен, прозрачен за всичко светло, и да умре с нашата греховна смърт.
Да! Той умира с нашата смърт, не със Своята, защото – как може Вечният Живот да
умре?.. Но Той се приобщава с нас и умира.
Но в Своето рождение Той към всеки от нас, също
както в древността към съвременните Му хора, се обръща с въпрос: Как ще се
отнесете вие към беззащитността на любовта? Как ще се отнесете към невинността,
към пределната уязвимост, към онази любов, която всецяло, без колебание, ни
отдава?
И ние знаем, как е преминала тази нощ. Йосиф и
Пречистата Дева чукали на всяка врата с надежда за приют, за да може Тя под
човешки покрив да роди своето детенце... Но всяка врата пред тях се затваряла,
защото на всяко семейство му било добре без тях: никой не искал чужд човек... И
тези странници си намерили приют в пещерата, където имало ясли за животните; и
самите животни, които по думите на Светото Писание, невинно страдат от човешкия
грях, невинно приемали Христа.
Кой още Го приемал? Ангелите Божии с трепет и ужас
гледали как вечният Бог става пленник на времето, как Безсмъртният става
плячка, жертва на настъпващата смърт. Ангелите Божии се покланяли в ужас на
Бога, който станал човек.
И влъхвите – хора мъдри, хора учени, които самата
мъдрост и ученост довели до изумление пред сътворения свят и до откритието на
Живия Бог; знаието, мъдростта, изкушеността в науката ги довели до Христа. Така
и сега, хиляди хора, обезверили се в безбожитео, обезверили се във всичко
онова, което само е материално, само земно, отхвърлили кумирите, искащи кръв и
жертви, се обръщат към Живия Бог, тайнствения, дълбокия, мъдрия, изпълнения с
ласка и любов.
И овчарите дошли до тези ясли под ръководството на
ангелите: простите хора, с чисто, незатъмнено сърце също познали в Младенеца,
лежащ в яслите, Живия Бог, който дошъл в света. «С нас е Бог» Го нарекъл
ангелът, - те познали това.
С встъпването на Христа в света целият свят станал
различен; престанал този свят да стои лице в лице – било враждебно, било с тъга
– пред далечния, непостижимия, твърде за него великия Бог. С идването на Христа
Бог, който стана човек, стана живата сила на този свят! И когато четем учението
на Христа в Евангелието, когато четем Неговия живот, Неговите думи, Неговите
действия, да – ние разбираме, ние можем да разберем, че Христос е единствения
човек в пълния смисъл на тази дума; защото човекът едва тогава става самия себе
си в пълния смисъл на тази дума, когато той неразделно, до самите си дълбини е
съединен с Бога, прераства себе си и става богоподобен.
Това, което Евангелието ни открива за Христа, е
обърнато и към вярващия и към невярващия, защото ние всички, вярващи и
невярващи, несъмнено вряваме в едно – в човека. И в Христа ние виждаме човек
съвършен, мирен, победоносен, готов от любов Целия си живот до край да изтощи,
да отдаде за другите.
И това за нас е урок. Не ни ли каза Той: «Пример ви
давам, за да го следвате»? А как живеем ние? Християнската вяра не е мироглед,
а живот: трябва да се живее по Евангелието, трябва да живеем, както Евангелието
ни учи; иначе всяка наша дума за вярата е лъжа! Не Христос ли ни каза, че на
съд ще дойдат хората, които не са изпълнили Евангелието, в което те уж вярвали,
и Той ще ми каже: “Идете си от Мене, - Аз не ви познавам” И те ще кажат: Нима
не сме се молели в Твоите храмове? Нима не сме ти вярвали?.. И той ще им
отвърне: Идете си от Мен, които Ми казвахте: Господи, Господи, но не изпълнихте
Моите заповеди, не последвахте Моя пример, не станахте човеци – всеки от вас
жив, достоен, човек!..
Нека встъпим сега във времето, когато това е станало
възможно и на Запад и на простора на нашата Родина, когато свободата да дишаме
ни е дадена, когато вярата има право да провъзгласява себе си! Нека влезем в
този път – на подвига, не изповядвайки Бога с уста, не явявайки Го като проста
и понякога празна проповед, но като живот. Нека станем такива хора, че гледайки
ни, всеки да може да си зададе въпроса: с какво живее той? Защо така не прилича
той на мен, помръкнал, скучен, поробен?! Откъде у него е тази свобода, това
величие?! – та всеки човек, поставяйки си този въпрос, да се обърне към нас и
ни попита: Че в какво вярваш ти? Къде е твоето вдъхновение? Откъде у тебе е
силата да живееш така както живееш?.. И когато ние самите станем жив въпрос за
хората, ще можем да им дадем отговор: Христос е моята сила, Бог и Господ! Амин!
Няма коментари:
Публикуване на коментар