четвъртък, 3 октомври 2013 г.

ПРИТЧАТА ЗА МИЛОСЪРДНИЯ САМАРЯНИН


Во имя Отца и Сина и Светаго Духа.

В днешното Евангелско четиво в сбита форма е изразена цялата същност на пътя на християнина. Първата заповед ни говори за това, че сме длъжни да обичаме Бога с цялото си сърце, с всичкия си разум, с всичките си сили, с цялото си същество, и ближния си, като самия себе си. Да обичаме – тоест, да предпочетем всичко онова, което е скъпо за любимия човек, пред онова, което е скъпо за нас. Да обичаме бога – тоест да живеем, по-точно, да бъдем онези, за които Той би могъл да се зарадва. Това значи, че в нашия живот не трябва да има нищо, което Му е чуждо. И тук се сблъскваме с втората заповед, която не разбрал законникът: за това, че сме длъжни да обичаме своя ближен, като самия себе си, да обичаме до самозабрава. Много често ние мислим за себе си, че сме достойни християни, тъй като чувстваме в сърцето си топлината на любовта към Бога. Но това не е достатъчно. Изпитанието на тази любов е в това, да споделим с Бога любовта към ближния.

Спомням си един печален епизод от своя живот, когато моят баща ме попита: “Коя е най-голямата ти мечта?” Аз бях млад тогава и отговорих: “Да бъда насаме с Бога”. Тогава той ме погледна с тъга и каза: “Ти още не си и започнал да бъдещ християнин”. Защото ако обичаме Бога, то сме длъжни да споделим с Него Неговата грижа за целия свят и за всеки човек в този свят.

И нека във връзка с това да вземем за указание това кратко събитие в живота на Христа, тази притча. Ние никога няма да можем да узнаем, доколко обичаме Бога. Това е трудно, защото е толкова лесно да се излъжем. Даже когато казваме, че обичаме някого, то може да настъпи момент, когато самолюбието, равнодушието, кавгата, ще сложат край, било то и за известно време, на взаимната дружба и близост. Но за тази любов има истинско мерило. Как ти се отнасяш към ближния? Какво значи той за теб? Ако нищо не значи, ако е като минувач, ако той просто стои на пътя ти, или ти му отделяш внимание, само когато имаш добро настроение, то значи, че още не сме започнали да обичаме Бога, а също и да споделяме с Него Неговата любов към света.


Нека тогава да се замислим над това, да си зададем съответните въпроси и да преоценим своя живот. Амин.

Няма коментари:

Публикуване на коментар