Во имя Отца и Сина и Светаго Духа.
Днес празнуваме денят на Светия Дух. Какво знаем за
Него? Вчера, на празника на Троица, ние чухме дивните слова на молитвите, но
ако помислим за Името, което Му дава Евангелието, което се превежда като
«Утешител», в други преводи – «Параклит», Ходатай, Застъпник, то – Кой е Той?
Наистина, Той е Утешителят, който запълва нашата раздяла с Христа, който ни утешава,
като сираци, които тъгуваме по това да бъдем с Христа, нашия Бог, нашия
Спасител, че докато сме в плът (това са думи на апостол Павел), ние сме
отделени от Него. Но за да бъде Той наша Подкрепа, наш Утешител, преди всичко
трябва да осъзнаваме, че ние действително сме разделени, отделени. И ето това е
първият въпрос, който ние трябва да поставим пред себе си: съэнаваме ли това?
Или живеем в илюзията, че ние сме в Бога, и Бог е в нас, и нищо повече не ни е
нужно? А е нужно толкова много повече, отколкото си представяме.
Светият Дух също е и Онзи, Който, като Помощник,
Крепост, ни дава сила да живеем, независимо от раздялата, да стоим
непоколебимо, да бъдем изпълнители на волята Божия, изпълнители на заповедите
Божии. Той е Онзи, Който дава на душата здравина, решимост, сила, - бих казал:
власт да изпълни това. Но пак, единствено ако само се обърнем към Него и кажем:
Ела! Всели се в нас! Очисти ни! Бъди не само наш Утешител, но и наша Крепост и
Сила.
И, накрая, Той ни дава оща тук радостта от
познанието на това, колко сме близки, независимо от това, че безкрайно
излглежда разстоянието между Бога и нас. Той е Онзи, Който от нашите дълбини
ходатайства в нас къ Бога с неизречени въздихания. Той е Онзи, Който, защото
сме Христови, Негови братя, Негови сестри по човечество (и това са собствени
слова на Христа), ни дава да познаем, че ние сме деца на Отца. Каква радост,
какво чудо, какво е достоинството на това, но и каква е отговорността!
И ако се замислим за нашия свят, който е така чужд,
откъснат от Бога, то за него Светият Дух е вече началото на вечния живот.
Неговото присъствие в света е събитие решаващо: Той бие, удря, както морето о
скалите, и разбива, сломява съпротивата. Той е радостта на вечността, чукаща на
нашата врата, Той се втурва в нашия живот, напомня ни за Бога, за Христа, нашя
Спасител, за нашето величие и достойнство пред Бога и за това, че всичко е
възможно в укрепяващата ни сила Христова.
Нека поради това с всичката отговорност и
благодарност да празнуваме този ден. И нега Духът Божий, дошъл като огнени
езици над Апостолите, дойде и над нас, било наистина като огън, от който ние ще
пламнем и ще пламенеем, като неизгарящата къпина, или като «лъх от тих вятър»,
който пророкът усетил в пустинята, където Бог бил в Неговото тихо смирение, в
Неговото самоотдаване на нас, в Неговата любов към нас. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар