В началото на Рождественския пост ние благоговейно
празнуваме Въведението на Божията майка в храма. Храмът – е дял, област Божия,
това е място, което принадлежи на Бога неразделно, място, където не може да има
ни мисъл, ни чувство, ни воля, различна от волята Божия. И ето Пречистата Дева
Богородица в младите, детските си години се довежда в храма Господен, встъпва в
онази област, където освен Бога и Неговите пътища няма нищо; Тя е потопена в
молитвата, Тя предстои пред Живия Бог, Тя се предава на женски свят труд, който
може да бъде израз – ако само сърцето на човека е чувствително и чисто –
единствено на любов и грижовност.
И потопена в тази стихия на Божественото присъствие
и човешкото преклонение, Тя израства, година след година, в пълнята мяра на
Своята зрялост. И когато застава пред Нея великият Архангел на Благовещението и
Й възвестява за това, че, тайнствено и непостижимо, ще се роди от Нея Господ,
Тя Му се отдава безпрекословно, в трепет и смирено послушание: Ето, рабинята
Господня, нека ми бъде според волята Му... За тези години на всецяло потапяне в
тайната Божия, в тайната на любовта Тя е станала способна да стане Онази, чрез
Която спасителната, преобразяваща, жертвена и кръстна любов Божия ще влезе в
света. Свети Григорий Палама ни казва, че би било също така невъзможно
въплъщението на Сина Божий без съизволението на Неговата земна Майка, както и
без волята на Небесния Отец. Влизайки всецяло в Божията воля, в тайната на
любовта към Него и в Него – към цялата твар, Тя могла да произнесе името Божие,
святото, тайнствено име, което съвпада с Неговата личност, с всичката Си мисъл,
с цялото Си сърце, с всичката Си воля и с цялото Си тяло, и това Слово станало
плът, и затова ние благоговейно съзерцаваме тази неповторима, единствена
святост на Божията Майка.
Но не напразно този празник е поставен като
преддверие на нашето шествие насреща на Рождеството Христово, въплъщението на
Словото Божие: и на нас ни надлежи така да се приготвим, така да се задълбочим,
така да очистим своето сърце, да осветим своята мисъл, да обновим своята воля,
да осветим и своята плът, че вечния живот, явéн в Христа, да би могъл да се
роди в нас, та ние, потопени в Неговата смърт, възстанали с Неговото
Възкресение в деня на нашето кръщение, да бихме могли действително така да се
срастнем с него, така да бъдем с Него единни, както членовете на тялото помежду
си са единни, както цялото тяло съставя едно цяло с главата. Божията Майка
родила в света Словото творческо и Любовта въплътена; и на нас ни е дадено с
молитва, с вярност на евангелския път, с любов към Бога и ближния, с отречение
от самите себе си, с отдаване себе си без остатък и на Бога и на нашия ближен –
и на нас ни е дадено да се съединим с Бога така тайнствено, че и ние ще
възкръснем с Христа и в Христа. Пред нас сега лежи път, - нека изминем този път
не просто в очакване на чудо в края на този път, а като станем живи, творчески
участници в този път, за да се роди Господ и с Него да се роди в нас нова,
ликуваща, побеждаваща всичко любов и живот вечен. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар